Джуд Деверо - Принцесата

— Довечера ще се срещнем в девет и тридесет в Градината на кралицата, под Гинго — прошепна тя. Джулиън кимна кратко, но продължи да гледа втренчено пред себе си…

Яздеха мълчаливо надолу по пътеката. Конят на Джей Ти вървеше плътно зад Арайа. Тя на няколко пъти погледна назад през рамо, но Джей Ти бе насочил цялото си внимание към местността. Арайа реши да поговори с него сериозно, щом се върнат в двореца. Няма да допусне той да й разваля отношенията с граф Джулиън! А освен това ще му забрани да продължава приятелството си с Гена! Гена е твърде млада и невинна, за да общува с такъв опитен женкар като Джей Ти…

Джей Ти не издаваше нито звук, само от време на време се блъсваше в нея.

Куршумът мина на сантиметри от нея. Джей Ти я смъкна грубо на земята, преди изстрелът да свирне над главите им.

Конят на Джулиън изцвили, вдигна се на задни крака и графът изтърва юздите. Едва се задържа на седлото, конят препусна лудо надолу по стръмното. Другите два коня, останали без ездачи, последваха своя другар.

Докато падаха, Джей Ти се извъртя във въздуха, така че Арайа падна върху него и това омекоти удара. Веднага след това той се просна върху нея, за да я прикрива.

— Това изстрел ли беше? — прошепна Арайа и се взря в лицето му.

— Мисля, че беше тежък калибър. Сигурно спортна пушка. Видях как цевта проблесна на слънцето. За щастие!

— Може би някакъв ловец?

Той я изгледа замислено.

— Ами да, разбира се! Сигурно е взел конете ни за планински кози! Искаха тебе да улучат, принцесо!

— О! — въздъхна тя и обви ръце около врата му. — Ти ми спаси живота!

Да, за втори път — каза Джей Ти сухо. — Но сега повече ми харесва!

Той я погледна така, като че се готвеше да я целуне, но се отдръпна от нея.

— Трябва да те заведем някак до вкъщи. Не можем да вървим по пътеката, много е открита. Ще минем през гората, но тихо! Къде се намира най-близката къща? Кола сигурно няма да намерим, но може би телефон поне? Непременно трябва да извикаме охрана! Това е работа на гвардията, нали?

— Близо до върха горе има ловна хижа — отвърна Арайа. — Поддържат я двама възрастни наши слуги, мъж и жена. Някой от тях би могъл да слезе в долината и да съобщи. Но телефон няма, разбира се. Най-близкият телефон е в полите на планината. Джулиън сигурно ще изпрати помощ!

— Не разчитай много на това, миличка! Видът му беше на човек, който няма намерение скоро да спре, а и да стигне в двореца, сигурно ще се мушне под юргана от страх.

— Забранявам ти да говориш с такъв тон за него! Джулиън не е страхливец.

— Не е ли? Стреляха по тебе, а всичко, което той направи, бе да избяга колкото е възможно по-бързо. Би трябвало да е тук вече с конете! Колко път има до хижата?

— Не е далече, но е доста стръмно.

Джей Ти изохка.

— Малко е трудно изкачването, но…

— Няма нищо. Само гледай да се прикриваш! Привеждай се, като вървиш и гледай винаги гърбът ти да е прикрит, за да не може стрелецът да те уцели.

— Той се е махнал вече навярно.

— Мислиш, че ще пропусне възможността да те вземе на прицел? Но хайде, ставай да вървим!

Арайа никога не беше използвала този път. Пътеката беше стръмна и трудна. Още по-тежко се вървеше поради изискването на Джей Ти да вървят само през най-големия гъсталак. На места трябваше дори да пълзят.

Чак към обяд стигнаха до хижата. Джей Ти бутна Арайа зад един голям храст и почука на вратата. Отвори някаква уплашена женица.

— Сър, вие не бива да…

Джей Ти я отмести решително настрани и дръпна Арайа вътре.

— Ваше кралско височество! — ахна възрастната жена и се опита неумело да наподоби дворцов реверанс.

— Всичко е наред, Броуни! — каза Арайа. — Това е лейтенант Монтгомъри, американец. — Последната дума тя изговори особено отчетливо, като че това обясняваше липсата на добри обноски. — Можете ли да ни донесете нещо за ядене?

— Ама аз… Аз не съм подготвена за вашето идване, Ваше височество… — Жената сякаш щеше да се разплаче от смущение. Пръстите й нервно опипваха престилката й.

Джей Ти пристъпи към нея.

— Какво ще ядете вие на обяд?

Броуни го стрелна с очи, за да прецени дали изобщо си струва да му се отговори, и каза кратко:

— Щях да ям овнешко с картофи. Ама това не е ядене за принцеса!

— Звучи страшно апетитно — заяви Джей Ти. — Ти какво ще кажеш, съкровище?

Броуни едва не припадна от слисване.

— Той е американец — повтори Арайа като заклинание. — Овнешко, няма да е зле. Можем ли да получим малко от него?