Джуд Деверо - Принцесата

— Били ли сте вече в Ланкония?

— Не! — извикаха Арайа и Джей Ти в един глас. А после Джей Ти добави смирено: — Просто сме чели, че било така…

— Джей Ти! Съкровище! Оставих си мантото в колата. Ще ми го донесеш ли, моля те?! — зачурулика Хедър.

Той скочи и изчезна в тъмнината. Хедър се втурна след него.

— Джей Ти! Почакай ме! Идвам с тебе…

Той спря.

— Не биваше да идваш!

— О, не ми излизай с тия! — провлече глас тя. — Зная всичко! Наложи се да се лиша от три червила за устни и четири чифта найлонови чорапи, но поне разбрах всичко и за тебе, и за тази принцеса. И ако тази тук е от кралско потекло, готова съм да изям метлата!

— В такъв случай ще е най-добре веднага да започнеш да дъвчеш! — посъветва я Джей Ти и продължи пътя си.

Хедър го догони.

— Казаха ми, че и бракът ви бил сключен за съвсем малко време. Щом пристигнете в Ланкония, щяла да те остави и да те замени с някакъв дребен херцог със синя кръв…

— Хедър! Не можеш ли да си затваряш голямата уста?

Той отиде до колата на Мич, отвори вратата, взе лекото й манто и й го хвърли.

— По едно време ти много ми харесваше устата — каза тя и се отърка гальовно в него. — Виж какво, съкровище! Безпокоя се за тебе, това е всичко! Какво ще правиш, като те зареже? Не си толкова глупав, че да вземеш да умреш от разбито сърце, нали?

Думите й го улучиха право в сърцето.

— По-добре да се връщаме при другите! — каза той, не напълно убеден.

— Ще те чакам, сладичък! Като се върнеш от Ланкония сам самичък, аз съм насреща!

Той я изгледа продължително.

— Може да стане така, че да се възползвам от тази оферта.

Върнаха се при огъня.

— Какво смятате да предприемете? — попита Доли Арайа и кимна с глава към Хедър и Джей Ти, които се навъртаха около скарата.

— Роклята й е много хубава — каза Арайа с отсъстващ поглед. — Мислите ли, че е купена оттук?

Доли завъртя очи възмутено, стана и се бутна между Хедър и Джей Ти.

— Твоето гадже е хей там! — каза тя заядливо на Хедър и посочи към Мич.

— Той ми е само за тази вечер! — отвърна Хедър дръзко.

Вечерта беше отвратителна. Доли и Арайа бяха с прекършено настроение, Хедър непрекъснато се заяждаше с Джей Ти, защото се е оженил за друга, Мич правеше какви ли не опити да убеждава Арайа да му подари поне тази последна нощ, а всички останали просто копнееха да приключи тази неприятна вечер.

Арайа следеше зорко Хедър и Джей Ти. Забеляза, че той не прави никакви усилия да отблъсне от себе си ръцете на Хедър. По-скоро като че ли изчакваше как ще реагира Арайа. Но колкото повече Хедър се умилкваше на Джей Ти, толкова по-изправен ставаше гърбът на Арайа. За първи път от седмици насам тя почувства в себе си гордостта на принцеса.

Когато най-после всички започнаха да се сбогуват, Арайа стана съвсем официална. „Беше толкова мило от ваша страна, че ме поканихте!“ — казваше тя и подаваше любезно ръка така, като че някаква кралска особа се сбогува след официално държавно посещение.

— Аз утре ще си взема сбогом с вас! — каза Доли, леко стресната от държането на Арайа.

— Много ти благодаря! — каза Арайа на Джей Ти, който й отвори вратата на колата. — Много мило празненство, нали?

— О-хо! И изобщо не се опитваш да имитираш просташкото държане на Хедър.

— Тя е много хубава млада жена — каза Арайа. — Косата й е великолепна!

— Боядисана е.

— Така ли? Съвсем не забелязах…

Останалата част от пътя премина в мълчание.

— Ще те помоля да ме извиниш! — каза Арайа, когато пристигнаха в къщи. — Много съм уморена и ще си легна. Лека нощ!

— По дяволите! — избухна Джей Ти, когато тя изчезна в спалнята. Няма ли чувства тази жена! А той от ревност колко пъти се бе излагал като последен глупак! Тази вечер той позволи на Хедър да говори какви ли не глупости, а Арайа изобщо не реагира…

Той излезе на двора, запали цигара и изпи голяма чаша джин с тоник. Сигурно се радва, че ще се отърве скоро от него. Или е студена като айсберг и изобщо не е способна на такива раздиращи чувства като ревността!

Дъждецът, който започна да ръми, го прогони обратно в къщата. Погледна нагоре. Май че за тази нощ му беше оставено тясното легло.

„И по-добре! — помисли си той мрачно. — Така ще свикна по-бързо!“

На долния етаж бе тъмно и той изобщо не си даде труд да не вдига шум, докато се съблича. Отиде към леглото на Арайа, за да затвори прозорците. Тя лежеше по корем, скрила лице във възглавниците.

Той застана до леглото й и заговори шепнешком: