Джуд Деверо - Принцесата

— Излиза, че старият Джулиън ще възпитава, без дори да гъкне, детето от друг мъж?

— Той така и така няма да има думата при възпитанието, дори и детето да е негово. Кралските деца се възпитават от гувернантки и частни учители. Аз, например, до навършването на четиринадесетата си година съм виждала майка си само по за половин час всеки ден — само вечер от шест до шест и половина.

— Значи така растат децата ви?

— Не зная как би могло да бъде иначе.

— В Америка е съвсем друго. Ако имахме сега дете, то щеше да живее при нас. Ти щеше да го храниш, аз щях да играя с него на топка.

— Още един пример за равноправието по американски! — отбеляза Арайа. — За майката работата, за бащата удоволствията.

Джей Ти се понамръщи, но после челото му се изглади отново.

— Според мене е малко жестоко да си оставиш детето на чужди хора. Тебе кой те утешаваше, когато паднеш и се удариш?

Арайа го погледна смаяна.

— Вика се лекар. Но обикновено една принцеса е охранявана достатъчно добре, за да не се нарани. Падала съм няколко пъти от кон. Това е всичко.

— Охранявана?! Когато бях на дванадесет години, прекарах с палатка два дни на един остров сам самичък.

— Кралските деца не се оставят никога сами. Дори и когато спят, някой седи при тях.

— Разбирам. — Той отхапа замислен от хамбургера си. — И нашето дете, искам да кажа, ако си вече бременна, ще бъде гледано по същия начин, така ли?

— Това е въпрос на традиция. Но ти би могъл да го посещаваш винаги, когато пожелаеш.

— Не. Струва ми се, че надали бих пожелал — каза Джей Ти бавно.

Сутринта в понеделник Джей Ти получи телеграма от генерал Брукс, в която се казваше, че всичко е готово и машината за Ланкония ще лети във вторник.

— Това е началото на края — каза Джей Ти, когато Бил влезе в кабинета му.

— Нещо си разтревожен? — запита Бил.

— Принцесата и аз летим утре за Ланкония.

— Много ще ми липсва. А Доли направо няма да може да преживее раздялата. Те страшно се сприятелиха двете. А и търговците в градчето ще пролеят някоя и друга сълза за нея.

Джей Ти смачка телеграмата в ръката си.

— Ще й се обадя, че може вече да събира багажа — каза той тежко.

Няколко часа по-късно се обади Доли с траурен глас.

— Виж какво, Джей Ти. Поканих всички на едно парти на плажа, да я изпратим… Ще ми липсва…

„Но не толкова, колкото ще липсва на мене!“ — помисли си Джей Ти.

Арайа беше съвсем оклюмала, когато се видяха с Джей Ти на плажа.

— Горе главата, малката! Съвсем скоро ще бъдеш отново в Ланкония.

— Америка много ще ми липсва — призна тя тихичко. — Това усещане за свобода, тази музика, този оптимизъм на американците…

„И нито думичка за това, че аз ще й липсвам!“ — отбеляза той горчиво.

— Мисля, че ще трябва да наловя омари.

— Да-а — отвърна тя разсеяно. — Вероятно.

Арайа не можа да се зарадва на празненството, въпреки че полагаше огромни усилия да изглежда весела. Доли беше в същото състояние. Джей Ти донесе омарите и точно когато ги нареждаха на скарата, Доли злобно възкликна:

— Вижте само каква змия пълзи из нашата райска градина!

Арайа вдигна очи и видя ухилената топчеста Хедър Адисън, увиснала на ръката на Мич.

— Добър вечер на всички! — провикна се Мич и моментално впери очи в Арайа. — Изглеждате очарователно, както винаги! Обръща ли ви сега Джей Ти повечко внимание?

— Обръщам внимание само на нея! — отвърна Джей Ти, вдигнал машата за скарата като меч.

Хедър хвърли пренебрежителен поглед към Арайа и се отправи с танцуваща стъпка към Джей Ти, хвана го за ръка и потърка гърди в тялото му.

— Джей Ти! Съкровище! Не сме се виждали от онази нощ във Вашингтон! Господи, какво чудо беше! Нали помниш, точно в деня на твоята сватба! — Последните думи тя изговори особено отчетливо.

— Само това ни липсваше! Масло в огъня! — въздъхна Гейл ядно. — Виж какво, Джей Ти! Дошли сме да прекараме една спокойна и приятна вечер. Внимавай да я запазим такава! Нали ме разбираш?

Мич седна до Арайа.

— Разбрах, че заминавате утре. Много ще ни липсвате. Джей Ти ще дойде ли с вас?

Джей Ти моментално се обърна към тях:

— Всъщност тя ще дойде с мене! Ланкония има нужда от консултант по корабостроенето и аз поех тази задача. Жена ми, разбира се, ще ме придружава.

Мич се премести по-близичко до Арайа.

— Чух, че нощите в Ланкония били приятно прохладни и тихи. Чували се само звънците на стадата…

— Така е — отвърна Арайа тъжно. — Няма буботене на камиони, които те будят в три през нощта, няма радио на всяка крачка, няма вечеринки по плажа…