Джуд Деверо - Принцесата

— Не мога да повярвам, че участвам в такива глупости! — изръмжа той, но Арайа само се смееше.

Той се облече, тя леко го целуна и заяви, че трябва да приготви обяда. Сега вече Джей Ти се усмихна доволно: бракът си има своите предимства! Любене за закуска и вкусно домашно приготвено ядене за обяд…

Беше се запътил надолу по стълбата, когато някой мощно изтропа на вратата. Почти веднага вратата се отвори с трясък и в стаята нахлу генерал Брукс. Както си беше на третото стъпало, Джей Ти се изпъна и отдаде чест.

— Какво става тук! — изрева генерал Брукс и затръшна вратата под носа на адютанта, който го следваше. Размахваше последното издание на „Ки Уест-Ситизън“ и плесна с ръка върху снимката на първа страница: Арайа, облечена като Кармен Миранда, хваната за ръка с Елеонор, с високо вдигнати крака, като при канкан.

— Това тука Нейно кралско височество ли е? — Гласът на генерала бе прегракнал от ярост. — Принцеса Арайа ли е това?

— Тъй вярно, сър — отвърна Джей Ти стегнато, вперил очи пред себе си.

Генерал Брукс прекоси стаята, като удряше гневно вестника о бедрото си.

— Давате ли си сметка какво направихте? Разсекретихте плана ни пред целия свят! Или поне ще го разсекретите в момента, в който този вестник попадне в ръцете на някой ланкониец.

— Надявам се, че никой няма да я познае, сър…

— Не ми излизайте с тия, млади човече! Армията ви оказа пълно доверие, а вие какво направихте?! Как докарахте горката млада жена до това положение? Сигурно сте я изтезавал, за да я накарате да се държи така! Вашата задача беше да я обучите да се държи като американка, а не като шантонерка някаква…

— Сър! Позволете ми да ви поправя: тази идея бе на съпругата ми. Аз бях изненадан не по-малко от вас. Можете да ми вярвате… — Джей Ти все още стоеше изпъчен в положение „мирно“.

— Няма ли кой да спре това проклето радио?

— Това е… — започна Джей Ти, но генералът го прекъсна.

— Нейна идея? Не допускате, предполагам, че ще ви повярвам. Господи, Боже! Та тази жена е бъдеща кралица! Възпитавана е в най-строга изисканост, а това тука… — Той пак вдигна злополучния вестник. — Всичко й се вижда!

— Мога само да повторя същото, сър. Идеята не беше моя.

Генералът се хвърли на един стол, който изскърца, протестирайки сякаш срещу такава тежест.

— Трябвало е да й оставяте малко повечко свобода. Жените понякога са като необяздени коне, затвориш ли ги, оградата ще строшат… — Генералът прокара длан по лицето си. — Ето, аз съм женен от тридесет и две години, но мислите ли, че мога да твърдя, че познавам жените? Няма такова нещо! Господи, какъв ден… Имате ли бърбън?

— Да, сър! — отвърна Джей Ти, но не помръдна от мястото си.

— Хайде де! Донесете бутилката!

Джей Ти се втурна в кухнята, докато генерал Брукс продължаваше да нарежда:

— За да успее планът ни, принцесата трябва да заприлича на американка. Но една американка не се облича като бар-дама! Нито пък се излага по Командирските балове! И коя беше другата глупачка с нея?

— Майка ми, сър — призна Джей Ти сломен и подаде уискито на генерал Брукс.

— Господи! — ахна генералът и побърза да гаврътне чашата си. — Мислех, че произхождате от безупречно семейство… А сега слушайте добре, лейтенанте! Имайте предвид, че това е заповед. Или ще държите принцесата под контрол, или ще ви пратя като секретар на най-тъпия офицер от флотата! Разбрахте ли ме? Онова, което принцесата направи, е явен протест срещу прекомерно издевателство от ваша страна. Когато бяхме младоженци, жена ми също ми реагираше така.

— Трябва да й осигурявате и малко развлечения от време на време. Така ще се почувства по-бързо американка. И без това не ви остава много време! Никакви похитители няма да заблудим, ако тя продължава да се издокарва така, както е на снимката. Няма ли кой да намали това радио?

— Сър — каза Джей Ти. — Елате, моля. Искам да ви покажа нещо.

Генералът едва се отклещи от креслото и отиде с Джей Ти до кухненския прозорец.

На двора димеше скара. От радиото ехтеше най-новият шлагер. Арайа стоеше до скарата: широки джинси, навити до колената, бели къси чорапки, ниски обувки, потънала в огромна карирана риза на Джей Ти. Косата й беше на ролки, така че бе вързала на главата си някакво шалче на точици. Докато плескаше кюфтетата, дъвчеше усилено дъвка в такт с музиката.

— Нейно кралско височество? — едва не се задави Брукс.

— Прилича напълно на американска домакиня, сър.

Генералът изгледа Джей Ти.