Джуд Деверо - Принцесата

Арайа изчака няколко минутки, преди да излети като вихър от тоалетната. Беше гледала четири пъти филма на Кармен Миранда, добре бе изучила цялото й поведение, така че когато влезе в залата с приглушеното осветление и всичките тези елегантно облечени дами и господа във фракове и в парадни униформи, беше същинска Кармен Миранда. Вървеше леко, полюшвайки бедра, всред стъписаната публика.

— Много си сладичък! — каза Арайа на един адмирал и го щипна закачливо по бузата. Беше усвоила добре странния испански акцент. — Много му са хубави звездичките, нали? — усмихна се тя към жената на адмирала.

След това Арайа се отпусна на скута на някакъв капитан трети ранг, като си позавъртя хубаво задничето насам-натам.

— Искаш ли да направиш с мене малко чика-чика бум-бум?

— Млада госпожо! — задави се офицерът от възмущение. — Имате ли изобщо покана за този бал?

— О, да! — изписука Арайа. — Аз съм съпруга на един много важен човек!

— И той е? — излая капитанът, докато се бореше отчаяно да се освободи от нея.

— Ето го!

Джей Ти бе наблюдавал сцената страхотно развеселен, нямаше и представа каква е тази мадама.

— Мили Боже! — изпъшка той поразен, когато позна Арайа. Той машинално хукна през залата към нея и я дръпна от скута на капитана.

— Ужасно съжалявам, сър! — каза Джей Ти. — Нямах представа, че тя… Искам да кажа… О, сър!

— Май че харесваш жените в червено? — прошепна Арайа на ухото му. — Затова съм си сложила и червено, точно като цвета на косата й… — Тя се обърна към другите и отново изви глас. — Толкова е мъжествен, нали? Толкова е… — Тя завъртя очи, издаде задните си части към Джей Ти и се поотърка о бедрото му, като разтърси поли високо и показа разголените си крака чак до горе. — О-о-ох! — изскимтя тя.

— Лейтенант Монтгомъри! — гръмна адмиралът.

— Да, сър? — отвърна Джей Ти едва.

— О-о-оу! Искам да се запозная с майка му — поде Арайа и присви капризно устенца. Тя се освободи от хватката на Джей Ти и се хвърли към някакъв капитан.

— Понякога мъжете са толкова ужасни, не мислите ли, миличък?

— Аз съм майката на Джарл — чу тя глас зад гърба си.

Арайа се обърна и се вкамени — дамата от тоалетната!

— Господи! — прошепна Арайа. — Аз… аз… Нямаше сили да продължи. Искаше й се да потъне в земята.

Мисис Монтгомъри се наведе и целуна Арайа по бузата.

— Няма да се предаваш сега! — прошепна тя. След това се обърна към околните: — А сега ще ви изпеем нещо с моята снаха. Джарл, подай ми моля те, джобното си ножче!

— Мамо, сега искам да ви отведа веднага вкъщи!

— Мисля, че това е чудесна идея, лейтенант! — обади се адмиралът. — Ще ви очаквам в понеделник сутрин в кабинета ми!

— Слушам! — Джей Ти отдаде отривисто чест и хвана Арайа за рамото.

Но Арайа се отскубна и каза високо:

— Страхотен тиранин, нали? Иска от мене да мия чинии, да жуля пода, кара ме дори да му търкам гърба в банята, а никога не ми позволява да пея… Неколцина от гостите се разсмяха:

— Хайде де, защо не й позволите да попее?

— Но да! И аз с удоволствие бих послушала — каза развеселена съпругата на адмирала.

— Подай ми ножчето си, Джарл! — каза Елеонор. Джей Ти машинално подаде ножчето и тя цепна скъпата си елегантна вечерна рокля чак до бедрото… След това взе три големи цвята от хибискус от масата и ги втъкна в косата си.

— Кажи на оркестъра да свири „Тико-тико“! — нареди тя на Джей Ти.

Арайа и свекърва й направиха страхотно шоу. Танцуваха и пяха, надпреварваха се да измислят нови и нови номера. Оркестрантите се включиха развеселени с виртуозни солови изпълнения — на барабаните и на останалите инструменти. Когато свършиха и последната песен, двете жени се поклониха, хванати за ръце. Аплодираха ги неистово. След като дълго се кланяха и приемаха овациите, те най-после се отправиха към тоалетната.

— Дали ще можете да ми простите някога? — обърна се Арайа към мисис Монтгомъри, когато влязоха в дамската стая, където ги очакваше Доли. — Просто нямах представа! Лейтенант Монтгомъри ми разказваше, че вие… О, Господи! Толкова съжалявам!

— От години не съм се забавлявала така. — Ще дойдете ли сега с нас у дома?

Елеонор се засмя:

— По-добре ще е, ако моята красива нова дъщеря остане сега сама с мъжа си! Искам да ви кажа само едно нещо: Монтгомъровци лаят често и много, но не хапят! Бъдете твърда! Дайте му да се разбере. Но след това се сдобрете майсторски с него!

Арайа цялата поруменя.

— Аз трябва да вървя. Мъжът ми ме чака. Надявам се, че ще дойдете скоро да ни посетите! Ах, и още нещо. Наистина ли ви става сутрин лошичко?