Джуд Деверо - Принцесата

— О, не, разбира се! — отвърна Арайа с усмивка. — Оставете ми още малко време, за да го постигна.

— Вярвам, че първата ви рожба ще се роди преди годината да е свършила! Нали познавам сина си! — Тя целуна Арайа по бузата. — Наистина е време да тръгвам! Нали ще ни дойдете скоро на гости? — Тя махна приветливо с ръка и излезе.

— Ама съвсем не прилича на моята свекърва! — прошепна Доли. — Бас държа, че тази жена никога не би ливнала доматена супа върху спагетите…

Арайа продължаваше да гледа замислено затворената врата.

— Вашите американски мъже изобщо не заслужават такива жени!

— О! — изпищя Доли и се втурна към вратата, защото няколко жени се опитваха да влязат в тоалетната. Тя опря гръб на вратата, за да им попречи да отворят и каза: — Бързо облечете шлифера и се прекачете през прозореца! Аз ще се опитам да ги задържа! Да знаете, че имате право за онова, което казахте за американските жени!

Арайа се промуши през прозореца и едва не падна върху Джей Ти.

— Естествено! Къде другаде бих могъл да намеря моята царствена съпруга! — Той я хвана през кръста и й помогна да стъпи долу. — Отиваш да пазаруваш и те арестуват за кражба! Отиваш на бал и ме излагаш така, че да не смея да гледам хората в очите! Накара дори майка ми да подскача полугола наоколо…

Той я отведе до колата и отвори вратата пред нея. Когато сядаше, Арайа усети в джоба на шлифера ножчето на Джей Ти. Сигурно мадам Монтгомъри го беше оставила там.

— Това, което направи тази вечер, е недопустимо! Така няма да се държи нито една американка, нито пък една принцеса!

— Прав си — каза тя сломена. — Роклята е наистина просташка… Тя извади ножчето и с бързи движения сряза елечето отпред чак до кръста, гърдите й изскочиха целите навън. — А и полата е ужасна — и тя постави решително ножчето в цепката.

Джей Ти понечи да каже нещо, но се загледа в задното стъкло и светкавично скочи върху нея, за да прикрие голотата й с тялото си.

— Чакам ви в понеделник сутринта, лейтенант Монтгомъри! — проехтя плътен мъжки глас.

— Слушам, сър! — Джей Ти не помръдна от мястото си.

Адмиралът изгледа и двамата леко шокиран и се отдалечи.

Джей Ти и Арайа се спогледаха и избухнаха в звънък смях.

Той я целуна горещо, ръцете му се плъзнаха под шлифера към гърдите й.

— Чудесна беше, детенце! Направо страхотна!

Тя отвърна на целувката му и ръцете й нетърпеливо започнаха да разкопчават китела на парадната му униформа.

— Така ли? По-добра ли бях от червенокосата?

— Това е само секретарката ми.

Арайа заби юмрук в ребрата му:

— Значи целуваме ръка на секретарката си?

— След като е стояла цяла нощ да чука на машина доклада ми, го правя, разбира се. — Той се опитваше да доразпори шева на роклята й. — С какво си го шила това?! Като че ли е корда за въдица…

Лакътят му натисна клаксона и острият звук ги накара да поизтрезнеят. Той я изгледа жадно, но се премести зад кормилото и запали мотора.

Арайа издърпа останките от роклята си надолу, така че остана съвсем гола под шлифера.

Джей Ти потегли бясно. Но изглежда че „шофирането“ го поохлади, защото едва влязоха вкъщи и той отново избухна:

— Искаш да останеш колкото е възможно по-незабелязана, а изведнъж спретваш такова зрелище! Знай, че това е всичко друго, но не и по американски! Моята съпруга не може да се държи така!

Тя остави шлифера да се смъкне от раменете й и застана гола пред него.

— А това по американски ли е? Твоята съпруга може ли да се държи така?

— Не винаги! Но за момента е добре.

Само след част от секундата той лежеше вече заедно с нея на пода.

— Уморих се от тези вечни пререкания! — прошепна Джей Ти. — Нека да се порадвам на времето, което ми остава да бъда с тебе!

Любиха се безпаметно на пода в дневната. След това той я понесе на ръце нагоре по стълбите, но така и не стигнаха до горе, започнаха да се любят на едно от стъпалата. Постепенно Арайа се плъзгаше на пети и лакти нагоре под неговия напор и той я следваше така, стъпало по стъпало, докато не се добраха напълно изтощени до втория етаж и останаха проснати на пода в коридора.

— А какво ли ще ме правиш, ако се облека като Джейн Харлоу? — запита Арайа тихо.

— Пак същото!

— О-хо! — засмя се тя и се поразмърда под него предизвикателно. Но подканването явно не беше сериозно.

— Но ти наистина си много прилежна ученичка! Ела да идем в банята.

— Ще ми изтриеш ли гърба?

— Може, само че не навсякъде. Иначе пак ще ми създадеш работа…