Джуд Деверо - Принцесата

— Ако сега ми помогнете, можете да ми гостувате цял месец в Ланкония и да пробвате всички корони, които притежавам. Сигурно са около двадесетина…

Доли хлъцна. Очите й станаха кръгли от възторг.

— Можем да сложим и червени топки за елха в косите ви. А пък хазайката на Бони има едни страхотни обеци, ей такива големи седефени халки. Представяте ли си, червени, на бели точки!

— Бомба! — отвърна Арайа с усмивка. Но първо трябва да купим няколко плочи на Кармен Миранда. Мисля да изпея нещо и да потанцувам. Ще накарам Джарл Тайнън Монтгомъри да ме забележи, бъдете спокойна!

— Надявам се, че съзнавате какво правите… — Очите на Доли горяха от възбуда. — Мъжете обичат жени с кураж. И презират страхливките… Значи мислите, че ще се получи?!

— Ще гледа само мен, а не онази червенокосата — увери я Арайа твърдо.

— Ох, не се съмнявам, че ще ви гледа! Затова съм готова и ръката си в огъня да сложа. Безпокои ме само едно: как ще ви гледа?!

— Сега вече няма връщане! — въздъхна Доли и се облегна на вратата на тоалетната. — Джей Ти повярва ли на обяснението ви, защо няма да дойдете на бала?

— О, казах му нещо такова, че има дълго да го премисля! Доверих му, че нещо всяка сутрин ми прилошава…

— Ау-у! — закиска се Доли. — Малко ми е мъчно за Джей Ти. Но няма да отстъпваме! Дадох пет долара на жената, за да не пуска петнадесетина минути хора в тоалетните.

Арайа свали дългия си шлифер и отпусна полите на роклята от бял евтин сатен. Беше прилепнала в ханша, с цепка отгоре до долу. Подгъвът и цепките на полата бяха обточени с три бухнали волана от найлон, целите обсипани с червени и бели пайети. Корсажът бе също от бял сатен, изрязан така, че да се вижда голият корем. Ръкавите се състояха от три ката драпиран найлон, също посипан с пайети. На китките й святкаха някакви безвкусни червени гривни, на врата си бе сложила четиринадесет наниза от маниста, които стигаха чак до кръста й.

Но гвоздеят на този тоалет беше шапката — висок бял копринен тюрбан, украсен с огромни червени изкуствени китки от найлон, между които се мъдреше полумесец… На тюрбана бяха намерили място и прословутите обеци на хазайката на Бони.

— Ох, да се надяваме само, че няма да пада от главата ви! — суетеше се Доли.

Опитваха, въртяха, прихващаха с трескави пръсти, когато изведнъж чуха, че някой пусна водата в една от тоалетните.

— Как не проверих кабините! — ахна Доли.

От една от кабините излезе висока, стройна жена с тъмноруси коси. Беше облечена във вечерна рокля, черна, по тялото, страшно изискана. Кожата на лицето й беше гладка и опъната, трудно можеше да се определи възрастта й.

Доли и Арайа стояха като вкопани.

— Представление ли готвите? — попита жената.

— О, съвсем импровизирано — отвърна Арайа.

— Охо! Мога ли да ви помогна? — Непознатата посочи тюрбана.

— С удоволствие!

Жената прибра сръчно косите на Арайа на тила й и нагласи тюрбана.

— Тежи ли?

— Не много — отвърна Арайа. — Мисля, че съм готова.

— О, не, мила! — възрази жената. — Непременно трябва да си оправите грима. Личицето ви съвсем се изгуби в тази грамада! Ето ви моите гримове. Искате ли помощ?

Арайа послушно седна пред огледалото и се остави в ръцете на непознатата.

— Не бих искала да се меся, но ми се струва, че целият този театър е заради някои мъж?

Арайа замълча, ала Доли забръщолеви възбудено!

— Да, заради мъж! Ами той… виждате ли, този тип кръшка! Искаме да отмъстим. И на него, и на майка му…

— На майка му? — вдигна вежди тяхната помощница.

— О, тя е една от онези янки-снобки… А сега пристига, за да види снахата. Джей Ти изкара работата така, като че Арайа не знае как да се държи…

— Дооли! — обърна се предупредително Арайа.

— Разбирам! — кимна дамата и отстъпи крачка назад, за да разгледа по-добре лицето на Арайа. — Та-ка-а! Сега сте много по-добре. Ще помоля оркестъра да изсвири едно кратко калипсо, с което да оповести появата ви. Нали няма да е лошо?

— Би било много мило от ваша страна — отвърна Арайа.

— В края на краищата, и аз съм имала свекърва на времето, а имам и съпруг. Не бива никога да търпите една изневяра! Надявам се, че ще успеете да го стреснете така, че да внимава за в бъдеще. Кои песни да изсвири оркестърът?

— Ами… аз зная думите на „Чика-чика бум“, на „Тико-ти-ко“ и на „Ай, ай, ай, обичам те много!“…

— Всичките страшно ми харесват! — каза дамата и трите се разсмяха: — Значи изчаквате, докато чуете оркестъра!