Джуд Деверо - Принцесата

Джей Ти я хвана за раменете, завъртя я като пумпал така, че бедният Мич отново бухна във водата. — Тръгваме си!

Къпалнята не беше далеч от дома им. Джей Ти изчака Арайа да се преоблече и хукна с едри крачки, така че тя едва го достигаше. Арайа мълчеше — не искаше да му направи сцена на обществено място! Само да се приберат в къщи! Има какво да му каже…

Как може да се държа така след тази нощ!? Още усещаше по тялото си ароматните му от сапуна ръце, целувките му още пареха кожата й… Къпаха се взаимно. Той я обви цялата в сапунена пяна, след това тя него… Тя свенливо изследваше цялото му тяло, отдръпваше се. „Не бързай — бе казал Джей Ти. — Имаме достатъчно време!“ След ваната той я избърса, занесе я на ръце до леглото си и отново се любиха. Този път не я болеше, беше толкова хубаво… Така и заспаха, плътно прегърнати.

Когато Арайа се събуди, той вече беше излязъл. Без думичка, без бележчица. Напразно се бе надявала, че ще позвъни по телефона. Не се обади. В два часа тя отиде на фризьор, а след това отново подреди масата със свещи и цветя. В пет и половина Доли дойде да каже, че имат среща с момчетата в басейна. Изпадна в недоумение, че Джей Ти не е споменал за това на Арайа.

И ето сега Джей Ти метна Мич в басейна. Когато стигнаха пред къщата, Джей Ти отвори вратата пред нея, но самият той остана навън.

— Имам да свърша още нещо — промърмори той и се запъти към градинската порта.

Арайа изтича след него и сложи ръка на рамото му:

— Джарл! Какво не е наред? Да нямаш неприятност в службата?

Той се освободи от ръката й.

— Никой освен майка ми не ме нарича Джарл, а на нея й е позволено, защото не е взета под наем! Наричат ме Джей Ти, разбра ли?

Тя отстъпи назад.

— Безспорно, лейтенант Монтгомъри! Няма да допусна още веднъж такава грешка. Да поддържам ли вечерята ти топла? Мисля, че това ще бъде по американски, нали?

— Не е необходимо. Ще ям някъде навън. И си легни тази нощ в собственото си легло.

— Разбира се, Ваша високоблагородна пресветлост! Ще желаете ли още нещо от вашата презряна наложница?

Той я стрелна яростно с очи и си тръгна.

— Няма да плача — прошепна Арайа. — Няма да се оставя да ме накара да се разплача!

Джей Ти се хвърли в работата си. Спеше на кушетката, не излизаше от кабинета си. Но нищо не помагаше. Непрестанно виждаше образа й в мислите си, копнееше за нея.

А като че ли му бяха малко ядовете, та отгоре на всичко получи и телеграма от майка си, която известяваше, че пристига. Джей Ти знаеше, че Елионор има множество приятели и е разбрала от тези свои източници за женитбата на сина си. Сега щеше да започне да го укорява, че не е казал нищо на семейството.

— Жени… — изръмжа Джей Ти.

Искаше му се да избяга на някакъв пуст остров… Но хлъцна, защото се сети за последния си престой на точно такъв остров.

Реши все пак, че трябва да съобщи на Арайа за идването на майка си.

Арайа бе облечена във весела лятна рокля и приличаше на праскова — просто да я схрускаш. Джей Ти се опита да й обясни, да не вземе да подаде ръка на майка му за целувка, но при тези думи Арайа придоби такова надменно изражение, каквото само тя умееше да покаже. Той се вбеси, заряза я и трясна вратата след себе си.

Арайа го бе очаквала цели два дни — ето че сега пристигна за един час и то само за да й изнесе отново лекция!

— Майка ми пристига в събота. Ще дойде да ни вземе и ще идем заедно на Бала на командира. Имаш ли нещо подходящо да облечеш за случая? Знаеш как трябва да се държиш на такива гала приеми. Но дали знаеш как да се обръщаш към висшите флотски офицери?

Арайа беше прекалено ядосана, за да отговори. В края на краищата тя беше престолонаследница, а той я третираше като някаква дивачка от село.

— Надявам се, че ще съумея да се държа така, че да не те изложа — промълви тя, а той изобщо не долови сарказма в гласа й.

Джей Ти продължи да разказва за майка си, жена, която се оказа нещо средно между Атила, вожда на хуните, и Флоранс Найтингел, сестрата на милосърдието. Потомка била на най-старите и най-добрите семейства в Америка. „И се е омъжила за един Монтгомъри!“ — бе добавил Джей Ти, като че ли вече това обясняваше всичко.

— Може би трябваше да й изпратим моето родословно дърво, за да даде благословията си. Благодарение на политическите бракове, замислени от английската кралица Виктория, аз съм сродена с всеки един европейски кралски двор. Или чуждестранните владетели бледнеят пред блясъка на американските героини?