Джуд Деверо - Принцесата

— Вие сте изключително, забележително явление, милейди! Ох, не, исках да кажа, Ваше кралско…

Тя се доближи толкова до него, че връхчетата на гърдите й докоснаха кожата му. Постави пръстчето си на устата му:

— Тази нощ ти позволявам да ме наричаш милейди, съкровище, малката ми или… както намериш за добре!

— Ако продължаваш да бъдеш толкова изкусителна, така и няма да стигнем до банята! Ела, сладка моя, ще те изкъпя!

— Значи, стана тази работа! — каза Бил Фрейзър, докато седяха на четвъртата бира в една от кръчмите по Дювал стрийт. — И как ще продължи всичко това? Ще я върнеш ли на нейния принц?

— Не е принц, а само граф. Няма богатство, а освен това е и по-нисък от нея.

— Ако ме бяха попитали, бях готов да се закълна, че изобщо не се интересуваш от нея, а камо ли от това да проучваш годеника й.

Джей Ти изпразни чашата си и си поръча пета бира.

— Военната полиция добре ще те нареди, ако се напиеш!

— Не съм пиян — изпъшка Джей Ти. — Но бих искал да съм! Как можах да се захвана с тази властна жена, дето непрекъснато ме командва!

— Да, да. Тези кръгове под очите ти сигурно са се получили от това, че е толкова властна!

Джей Ти се разсмя.

— Знаеш ли, оказа се че не е съвсем безпомощна! Но проблемът не е в това. — Усмивката му се стопи и той приближи главата си към Бил. — Виждаш ли, тя е възпитавана да се омъжи един ден за човек, когото не познава. Така че щеше да си живее добре със своя граф. Научих междувременно, че в тези благороднически среди всички си имали любовници.

— Ами тогава стой около нея и й стани любовник! — предложи Бил.

Джей Ти бухна чашата си толкова силно върху масата, че половината от бирата се разплиска.

— Да, по дяволите, точно това ще направя! Тя може да смята нашия брак само за някакъв фарс, но при мене е съвсем различно!

— Но ти ми пееше съвсем друга песен! Помниш ли, когато ми се обади по телефона от Вашингтон? Каза, че ще се радваш, ако се отървеш колкото се може по-бързо от нея. Каза, че никой не би могъл да обича такава побъркана жена. Каза освен това, че…

— Виж какво! Какво все повтаряш като папагал? Много добре зная, какво съм казал! Но сега въпросът е другаде: този брак се превърна в… нещо твърде интимно… Ако разбираш какво искам да кажа. Предполагам, че така би се получило и с всяка друга жена. Не можеш да ожениш двама млади хора и да очакваш, че нищо няма да се случи! Но разбери ме — аз трябва да си изясня перспективите! Вече съм толкова време с нея и… започвам наистина да я харесвам.

— Смятам, че съвсем не е трудно да я хареса човек.

И все пак! — възрази Джей Ти. — Все пак ти не я познаваш така добре, колкото аз. За всяко нещо започва да спори. Домакинската работа за нея е истинска смъртна присъда. А да не говорим как пръска парите, изобщо не мисли, че има и утре! Знаеш ли каква беше сметката от салона за разкрасяване последната седмица? Хайде, кажи една цифра!

— Басирам се, че не е по-голяма от сметката на Доли. Жена ти, изглежда, съвсем прилича на моята.

— Да де! Но точно в това е работата: че тя съвсем не е моя жена! Все едно че човек е взел под наем някаква кола, но не я е купил. Можеш да ползваш колата, която си наел, но все някой ден ще трябва да я върнеш.

— Но бих казал, че твоята малка госпожичка е страхотна наета кола!

Джей Ти изпи бирата си.

— О, да, наел съм си истински ролс-ройс. Но по всичко личи, че ще трябва да прекарам живота си след това с някакъв буик, а не с нея!

Бил прихна.

— И какво възнамеряваш да правиш? Имате още една седмица, преди тя да замине, така ли е?

— Да. Още една седмица и я отвеждам, в Ланкония, бутвам я на престола й и я оставям на онзи граф.

Бил погледна часовника си.

— Мисля, че е по-добре да тръгваме. Доли ми каза, че ще ни чака в седем в къпалнята, закъснели сме вече петнадесет минути.

И двамата хукнаха за срещата със съпругите си.

— Ама и двамата воните на пивоварна! — заяви Доли. — Кажи, Джей Ти, какво е станало с Арайа? Цъфти и грее!

Преди Джей Ти да може да отговори, зърна Арайа с онзи прилепнал по тялото бански костюм, съпровождана от Мич, облечен в униформата си. Вървяха по поляната. Смееха се. Напълно инстинктивно Джей Ти се впусна след двамата, сграбчи Мич за дъното на панталоните и за яката и го запрати във висока дъга към водата.

— Долу лапите от жена ми, разбра ли? — ревна той на Мич, който се бореше да си поеме дъх, като че ла по-скоро изненадан, отколкото уплашен.

— Това е най-отвратителното държане, което съм видяла някога! — заяви Арайа, наведе се и подаде ръка на Мич.