Джуд Деверо - Принцесата

Откакто се помнеше, й бяха втълпявали, че никога не бива да губи самообладание. Винаги бе държала на външната изява, винаги бе контролирала перфектно чувствата си. Но целувката на този мъж я накара да загуби разсъдъка си. При граф Джулиън нямаше и помен от това! Но всъщност тя никога не бе оставала насаме с него. Дори и сега, само като седеше до Джей Ти в джипа, сърцето й се разтуптяваше при всяко докосване.

Когато останаха сами в колата, Арайа реши да му се извини, но той я изпревари:

— Стой далече от мене! Колкото е възможно по-далече!

Арайа изпълни нареждането и не отвърна нито дума.

Следващите два дни бяха отвратителни. Арайа направи с Бони и Доли една разходка за пазаруване, отиде с тях и да поплуват, но нищо не й достави удоволствие. Джей Ти се държеше отново толкова ледено! Вече нямаше никакви шеги! Изпълнен с досада и нетърпение, той я учеше да готви и да пере.

— Но нали вчера измих всичките съдове! — протестира Арайа.

— Да, вчера. Но трябва и днес. Три пъти на ден, седем дни в седмицата.

— Шегуваш се, нали? Ако трябва всеки ден да мия съдове, да бърша прах, да пера, да готвя и да пазарувам, то кога, кажи, моля те, ще намеря време да прочета книга, да се поразходя с Доли и Бони или… Кога ще мога да бъда Арайа, а не мисис Монтгомъри, която мисли само за това, кой прах за пране е най-добър?

— Трябва да вървя на работа.

Същия ден се появи мисис Хъмфри. Джей Ти се беше договорил с нея да поеме чистенето и приготвянето на вечерята.

Вечерта Арайа украси масата със свещи и цветя, опита се да създаде задушевност и празнична атмосфера. Но Джей Ти пристигна от работа, светна целия полилей и духна свещите.

Арайа знаеше, че й е страшно ядосан. Но толкова й се искаше да го види отново как се смее. Той смяташе, че бракът им е само временно задължение, ала тя знаеше по-добре от него. Колкото и странно да беше, тя вече не го мразеше, независимо от това, че той си оставаше загадка за нея.

Тя поднасяше пред ястието — студен омар — когато реши да го позакачи. Изпъна предизвикателно бюста си и запита с престорен глас:

— О, ти какво би предпочел? Този малък студен омар или мен клетата?

Тази сполучлива пародия на Долиния начин на говорене извика бледа усмивка на лицето му. Арайа доволна седна до него.

— А какво правят всъщност американските девойки, когато са сами?

— Най-често си лягат в леглото. Засега не се сещам за друго.

— А не намират ли американките — оживи се Арайа с блеснал поглед — живота си скучен? Изпитват ли наистина удоволствие от слугинската работа?

Джей Ти отново се усмихна.

— Е, може би „удоволствие“ да не е най-точната дума. А какво прави една принцеса по цял ден?

— Ние много спортувахме. Заедно със сестра ми яздехме, взимахме уроци по танци и по фехтовка…

— Аха! Затова изглеждаш толкова… — той не довърши.

— Как изглеждам?

Джей Ти се засмя. Той се ухили.

— Ами по бански си страхотна.

— Благодаря.

— Най-после да чуя „благодаря“ от устата ти!

— Защото най-после си я заслужи — контрира бързо Арайа.

— Значи когато ти спасих живота, нямаше „благодаря“!

— Защото мисля, че ти беше по-лош и от похитителите. „Хайде, дишай! Хайде, заради татко Монтгомъри…“ — започна да го имитира смешно тя.

Джей Ти понечи да отвърне нещо, но се въздържа.

— Искаш ли да видиш плановете за новия танкер? Може да се поразсееш малко.

— Да, добре.

Седнаха на кушетката и сведоха глави над чертежите на първия кораб, снабден с инсталация за преработване на морската вода във вода за пиене. Това щеше да бъде страшно улеснение за флота. Джей Ти беше натоварен с управлението на проекта.

— А възможно ли е да се инсталира такава система, и на сушата? — поинтересува се Арайа.

— Навярно ще е дори по-лесно отколкото на кораба. Защо?

— Един от най-сигурните източници на национален доход за Ланкония е гроздето, но от пет години вече ни мори суша. Ако имаме една такава инсталация, бихме могли да напояваме лозята…

— Ще трябва да се посъветваш с някои инженери. Но аз мисля, че сигурно ще може да се направи.

— Ти би ли могъл да провериш? Искам да кажа, когато отидем в Ланкония, би ли помогнал за моята страна?

— Ще се опитам.

Арайа му се усмихна с благодарност.

— За моя народ това би било от жизнено важно значение. Доли ми каза, че няма човек на света, който да разбира повече от корабостроене от тебе.

Джей Ти се разсмя от все сърце.

— Е, чак толкова! Но моето семейство наистина разбира нещичко от тези работи. — Той погледна часовника си. — Време е да спим, миличка! — Сепна се и машинално се поправи: — Исках да кажа, Ваше…