Джуд Деверо - Принцесата

— Мисля, че тя може да се влюби в Мич.

— Какво? — Джей Ти по-скоро ритна, а не натисна спирачката, като рязко промъкна джипа в тясното място за паркиране пред хотела.

— Не бих обвинявала никой от тях. Тя има нужда от някой, който да се държи мило с нея, да й казва колко е хубава. Днес тя изглеждаше фамозно, не смяташ ли?

Джей Ти изглеждаше изцяло погълнат от мислите си, когато слезе от колата и се упъти към хотела.

Доли го последва, доволно усмихната. Все пак успя да го накара да се позамисли.

Преди години хотелът е бил средище на богаташите, но сега, през войната, тук бяха настанени семейните офицери. Но луксозното фоайе си оставаше също толкова впечатляващо, както и на времето, дори магазинчето под колоните все още работеше.

— Почакай! — каза Джей Ти, когато минаха край щандовете. — Смяташ ли, че този ще й хареса? — Той посочи един семпъл бански костюм, толкова дълбоко изрязан на гърба, че направо дъхът ти да спре.

— Положително — каза Доли и влезе след него в магазина. Помогна му при избора на плажна рокля и една сламена шапка. „Кожата й е толкова нежна!“ — обясни Джей Ти. Купиха и голяма плажна чанта.

— Какво ще й е нужно още?

„Любов“ — едва не отвърна Доли, но замълча, не искаше да го притиска много силно.

— Нещо, което да я отклони от Мич — каза тя само.

Усмивката на Джей Ти моментално угасна.

— Бижута имате ли? — обърна се той към продавачката. — Диаманти някакви? Или смарагди?

Жената хлъцна.

— Не… Не, нямаме, сър. Но получихме голям асортимент френски парфюми…

— Добре. Ще взема по едно шишенце от всеки вид. Или, чакайте! По-добре по едно голямо шише от всеки вид.

Той видимо изгуби търпение, докато опаковаха всичко.

— Можем ли вече да тръгваме?

— Веднага — отвърна Доли. — Искам само да се кача да си взема банския.

Джей Ти й се усмихна.

— А дали не ти трябва нов костюм?

„Никога не отблъсквай подарък от един хубав мъж и никога не мисли след това за цената!“ — обичаше да казва майката на Доли.

— Нов костюм? Да, страшно бих искала.

Арайа не продума, докато пътуваха към апартамента на Лари и Бони. Останалите се опитваха да поразведрят атмосферата с шегички, но тя усещаше, че всички я наблюдават и дебнат, защото е различна от тях.

И всичко това заради Джей Ти! Този ужасен, противен човек бе причина за всички злини, които й се струпаха в Америка. Разбира се, без отвличането. Спаси, наистина, тогава живота й, но сега й се искаше да се бе удавила.

Арайа беше застанала в микроскопичната дневна на Бони, когато вратата се отвори и се появиха Доли и Джей Ти. Арайа светкавично изчезна в кухнята, но Джей Ти я последва.

— Донесох ти нещо — каза той тихо.

— Може би биографията на Джордж Вашингтон, с тест за препитване на края на всяка глава?

Джей Ти се позасмя и й подаде плика с покупките.

Арайа го взе колебливо и извади първо тъмносини бански. Веднага го погледна недоверчиво.

— Сам го избрах. В плика има шапка, чанта и една рокля. А в колата има цяла торба парфюми. Очите му грееха. — И нито един учебник!

Арайа дори не потрепна.

— Какво получихте? — дотича Гейл любопитна. Арайа й подаде кесията и Гейл започна да рови в нея. — Великолепно извинение, Джей Ти! — прецени най-сетне Гейл. — Току-виж че от тебе излезе истински съпруг. — И сега? — Гейл погледна Арайа подканващо.

Арайа почувства, че Гейл очаква нещо от нея, но нямаше представа какво.

— Когато един съпруг поднася извиненията си по такъв мил начин, просто го целуваш и всичко е отново наред. Давайте! Давам ви две минути, а след това се качете горе да се преоблечете. Тръгваме всички за плажа. Ох, а съм и гладна…

След тези загадъчни думи Гейл ги остави сами.

— Аз… бих искал да ти направя предложение да сключим мир — започна Джей Ти. — Може би не трябваше да го казвам, но бях толкова шокиран като те видях! Толкова различна изглеждаше…

— Да, вярвам ти. Но просто исках да приличам на американка. Дългата ми коса бе толкова старомодна.

— Харесваше ми.

— Така ли? — Арайа беше наистина смаяна. — Не съм знаела. Искам да кажа, никога не си споменавал.

Той пристъпи крачка към нея.

— Е, да. Харесваше ми. Много ти приличаше.

— Така е по-леко и приятно — каза тя и приглади косите си.

— Наистина ли? — Той посегна и зави между пръстите си един лъскав кичур. — Може би е така.

— Двете минути изтекоха! — провикна се Гейл. — Тръгваме!

Арайа изскочи смутена от кухнята. В спалнята Доли й помогна да облече тясно прилепналия бански костюм.