Джей Ти се усмихна.
— Тъй вярно, сър! На вашите заповеди!
Арайа наблюдаваше очарована отражението си в огледалото — младата хубава жена, която я гледаше оттам, й беше абсолютно непозната. Приглади косата си, отрязана на височината на раменете, гладка и блестяща, като прическа на средновековен паж. Вместо твърдата рокля от копринен шантунг беше облечена в пъстра плажна рокля от памук, която оставяше голи гърба, раменете и ръцете й.
— Е? — попита Доли. — Харесва ли ви?
— Много! Чудесно! — промълви Арайа. Тя се завъртя пред огледалото. — Чувствам се толкова леко, толкова…
— Американски! — добави Доли вместо нея.
— Точно така! Приличам ли наистина на американка? На момичетата от дрогериите?
— Момичетата от дрогериите? — прихна Гейл. — Вие сте толкова американска, колкото е и кока-колата!
— Мислите ли, че Мич ще е на същото мнение? — запита Арайа, докато все още се взираше запленена в огледалото.
— Мич? Все пак… Джей Ти…
Арайа бързо се поправи.
— Разбира се, имах предвид Джей Ти. Дойде ми просто на езика, защото Мич толкова много се смее. Но, разбира се, и Джей Ти се смее понякога. Тази сутрин, например. Иначе, общо взето… — Тя млъкна, защото усети, че четирите жени я гледаха като омагьосани.
Доли първа наруши мълчанието.
— Джей Ти има страшно чувство за хумор! Но в момента е страшно напрегнат, отговаря за толкова много неща! Но после пак ще си стане същия! Охо! Момичета! Стана три и четвърт! Тръгвайте! Мъжете ни чакат!
Бони, Гейл и Пати излязоха навън. Доли поспря за малко Арайа.
— Джей Ти е едно чудесно момче! Така е, повярвайте ми! Всички госпожички тук, а и половината от омъжените жени, тичаха след него!
Арайа я погледна недоверчиво:
— Наистина ли? Може би тук има твърде малко ергени?
— В една военноморска база и то във военно време, има купища чудесни мъже! — Доли изгледа Арайа изпитателно. — Той нещо не се е отнесъл добре с вас, така ли е?
— Той е мой съпруг — Арайа изведнъж осъзна, че тези американки все се опитваха да я предизвикат да им разкаже нещо. — Винаги е бил добър към мене.
— Когато Бил започне да се мъчи „да бъде добър към мене“, значи непременно кръшка някъде! Но хайде, трябва да тръгваме!
Мъжете бяха изгубили търпение. Погледът, с който Мич прониза Арайа, я накара да сведе очи. Как свободно я хвана за ръката и й подаде стола! А след това седна до нея и веднага преметна ръка зад гърба й…
— Изглеждате страхотно! Направо ме торпилирахте! — каза той неясно. — И преди това бяхте красива, но сега сте в състояние да объркате целия градски транспорт! Какво ще кажете за една разходчица на лунна светлина?
Арайа погледна ръцете си. Комплиментите на този мъж я вдигаха до облаците, чувстваше се желана.
— Но моят съпруг… — прошепна тя. Мич се приближи още по-плътно до нея.
— Очевидно е, че Джей Ти не умее да цени вашите достойнства, принцесо! Умирам за очите ви, за походката ви, за… всичко! Не съм срещал досега момиче като вас! Ами вие и Джей Ти, вие изобщо не се обичате истински! Сигурно сте се оженили по някакви други причини. Да не би бебето да е на път?
— Съвсем не — отвърна Арайа дружелюбно. Ръката на Мич докосна рамото й. Досега мъж не бе галил кожата й. Беше толкова приятно!
Очите му бяха толкова близко, носовете им почти се допираха.
— Елате да се махнем оттук — прошепна Мич.
Тя точно понечи да се съгласи, когато върху нея сякаш небето се раздра и се появи сам гръмовержецът в лицето на лейтенант Джей Ти Монтгомъри.
— По дяволите! — гръмна гласът му. — Какво си направила с проклетата си коса?
От секунда на секунда американската съпруга Арайа се превръщаше все повече в принцесата от кралски род. Арайа скочи:
— Как се осмеляваш да държиш такъв език в мое присъствие? — Тя царствено вдигна ръка. — Свободен си! Махай се! Веднага напусни помещението!
Хората от сладкарничката се смаяха. Доли първа се окопити. Джей Ти й се виждаше по-малко страшен от гордата и строга Арайа.
— Джей Ти, сядай! Седни, моля ти се и престани да гледаш толкова страшно. Келнер! Моля! Донесете на господина една студена бира! — Доли се обърна към Арайа и автоматично понижи гласа си. — Ваше кралско… Исках да кажа, принцесо, седнете, моля ви!
Арайа се овладя. Беше й мъчително неприятно, че привлече вниманието върху себе си. Държа се направо глупаво! Усети как Мич хвана ръката й и я стисна. Тя седна, докато Джей Ти продължи да стои прав, като мяташе зли погледи.
— Седни най-после, Джей Ти! — изкомандва Доли решително. — Младоженци! — вдигна тя извинително рамене към останалите посетители, които с интерес наблюдаваха сцената.
Читать дальше