Джуд Деверо - Принцесата

— Ти винаги ли се парфюмираш за през нощта?

— Естествено. Но всички бяха страшно мили. Всички в Америка се държат така свободно и непринудено.

— Моля те! Сега отиваш в собственото си легло! И не слагай повече тази нощница! За косата ще е по-добре да я вържеш на конска опашка. Сега ме остави на спокойствие и не забравяй учебника си по история! Утре ще те изпитам по материала от глава седем до глава дванадесет.

— Точно това няма да направим, защото утре целия ден ще ям сладолед! — прошепна Арайа на инат, отиде на леглото си и се задълбочи в едно от списанията. Искаше да прегледа каква фризура ще й отива…

Да пукна дано! — прошепна Доли Фрейзър и се облегна на таблото на леглото.

— Доли! Не ми е приятно да използваш такива изрази! — промърмори Бил и се сви под завивката.

— И на мене не ми е приятно да имаш тайни от мене.

Бил се обърна с лице към нея:

— Просто смятах, че това си е работа на Джей Ти. Господ да е на помощ на всеки женен мъж, който мисли, че може да има някаква тайна от жена си!

— Принцеса! Една истинска принцеса живее тук в Ки Уест и аз се запознах с нея! Представяш ли си, един ден тя може да стане кралица. А ако Джей Ти си остане неин мъж, може и той да стане крал! Значи познавам и крал, и кралица…

Бил отново се обърна на другата страна.

— Джей Ти изобщо не иска да става крал. Той има повече пари от сума ти крале. Ожени се за принцесата само за да я спаси и за да я учи да се държи като американка. След като в Ланкония всичко се изясни, той ще си се върне и бракът ще бъде анулиран.

— Да се държи като американка, така ли? Ти видя ли онази купчина учебници? Ами как я изкомандва да му сервира?! Започвам да си мисля, че тези двамата не са се разбирали много-много на острова и Джей Ти е бесен срещу нея.

— Той твърди, че тя е истинско мъчение, защото цял живот други са й прислужвали и тя очаква други да вършат всичко вместо нея. Представяш ли си? Никога не се е обличала самичка! А Джей Ти разправя, че го карала да върви на две крачки след нея!

— Не забелязах такова нещо.

— Във Вашингтон са я арестували за кражба в магазин. Просто не знаела, че трябва да се плаща като си избереш нещо! А дала сто долара на носача, който й пренесъл багажа…

— Така значи. А какво направил Джей Ти? Учил я да познава парите, така ли?

— Естествено — отвърна Бил с досада. — Какво би трябвало да направи?

— Ами можеше да иде да пазарува с нея! Това щеше да е най-простото.

— Той точно така направи в Маями. Пръсна луди пари за нея. Хайде, Доли! Стига! Не можем ли да поспим малко?

— Лесна работа. Но искам да си изясня някои неща. Какво става, ако Джей Ти се влюби в нея? Тогава той няма да я напусне, остава в Ланкония и става крал!

— Съвсем не ми се вярва един американец да може да стане крал.

— Разбира се, че може! Щом е женен за кралица, ще стане крал! Чудя се дали Етел отваря и в неделя? Ще взема да звънна, за да разбера.

— Доли! В два часа посред нощ ще звъниш на фризьорката? — скара й се Бил, но тя вече бе скочила от леглото.

— Това няма да я безпокои! Ще направим принцесата такава, че Джей Ти ще ахне! Когато тръгнат за Ланкония, ще е толкова захласнат по нея, че ще се бори със зъби и нокти да не се разделят.

Бил изпъшка мъченически и притегли възглавницата върху главата си.

— Ох, Господи! Какви ги надробих отново!

— Ставай! — каза Джей Ти. — Днес ще научим как се приготвя закуската.

Арайа неохотно отвори очи. Джей Ти беше застанал в другия край на стаята, вече облечен в своята униформа в цвят каки. Говореше толкова високо, като че ли ги делят километри.

Арайа се протегна.

— Колко е часът?

— Време е за закуска. Ставай, най-сетне!

— Сутрин винаги ли си толкова шумен? — Тя се облегна на възглавниците. — У дома сутрин една прислужница винаги ми носи в леглото кана чай. Като начало на деня това е чудесно.

Джей Ти замълча и я изгледа с такава неприязън, че цялото й лице пламна.

— Ставай! — повтори той, врътна се на токовете си и слезе по стълбите.

С усмивка Арайа си избра рокля от копринен шантунг — сигурно щеше да подхожда за сладкарницата. Джей Ти седеше в дневната и четеше вестник.

— Забави се прекалено дълго.

Той стана и отиде в кухнята.

— Това тука е тиган. Ето яйца и масло. Слагаш малко масло в тигана и след това прибавяш яйцата. По дяволите! Забравих шунката. Дай шунката от камерата!

— Камерата?

Той я избута настрани и отвори хладилника.

— Гледай тука! Това е шунка. Трябва да се научиш как се пържи, някой ден сама ще купуваш в супермаркета. Подай още един тиган, там долу под печката и сложи в него шунката!