Джуд Деверо - Принцесата

— Тя се грижи и за градината, макар че съпругът, стига да има свободно време, често й помага.

— Наистина впечатляващо! Една единствена жена е шеф на домакинството, управител, прислуга и снабдител и въпреки това намира време да пие чай по цели следобеди. Според мене, това е ужасно интересно!

— Давай да приключваме с тази тема! Съвсем не е така, както ти го представяш! — Джей Ти попромени любезния си тон.

Но Арайа нямаше спиране:

— Разбира се, мъжете започнаха войната, нали? Защото не мога да си представя, че една жена би могла да хвърля бомби върху децата на други жени. А освен това жените са твърде отрудени, за да се занимават с такива безсмислици. Нали казваш, че трябва да пият чай, да подрязват живия плет, да перат и мият…

— Хайде да спрем до тук, моля те!

Арайа взе учебника по история, но не започна да чете. Да бъдеш американка беше много по-трудно, отколкото бе предполагала.

На летището в Ки Уест ги чакаше кола, която ги закара до малка двуетажна къща, близо до някакво гробище.

Джей Ти отвори дървената порта, боята на която се беше поолющила и радостно каза:

— Не зная как тия от флотата са успели да ни намерят това къще! Хората чакат на опашки за жилище.

Арайа съвсем не бе зарадвана. Къщата й се виждаше микроскопична! На долния етаж имаше само едно помещение — и трапезария, и дневна, с малка кухия и баня, с някаква голяма бяла машина в нея. По стръмна вита стълба се стигаше до спалнята. Мебелите изглеждаха овехтели, избелелите сини тапети също не я очароваха.

Джей Ти качи горе куфарите на Арайа и каза:

— Отивам с колата до базата. Подреди си нещата в гардероба. Военните казаха, че тук има всичко необходимо. Надявам се, че ще се намери и нещо за ядене. След като свършиш, можеш да се позанимаеш с книгите си…

Той млъкна, понечи да каже още нещо, но премисли и тръгна.

Арайа излезе на балкона и погледна към гробището.

— Ало! Има ли някой в къщи? — чу тя мъжки глас, идващ откъм входа.

— Джей Ти? — подвикна някаква жена. „Странни нрави! — помисли си Арайа. — Тези американци си влизат направо в чуждите къщи!“

Тя изтича към стълбата и погледна надолу. Долу бяха застанали три двойки.

— Мили Боже! — ококори се един от мъжете. — Вие ли сте дамата на сърцето на нашия Джей Ти?

Всички вдигнаха глави към нея.

Арайа може и да не беше способна да се облече сама или да се оправя с парите, но беше безупречна дама, която знаеше как се посрещат гости.

— Здравейте! — поздрави тя усмихната и се плъзна надолу по стъпалата.

— Принцесо! — дочу тя едни познат глас. Бил Фрейзър направи крачка напред, следван плътно от красива руса жена. — Искам да кажа… — добави той смутено.

— Аз съм… — се опита да обясни Арайа, но един от мъжете я прекъсна:

— Принцеса е предостатъчно! Страшно ви подхожда. Мога ли да ви представя приятелите на Джей Ти? Просто минахме да ви поздравим с добре дошли.

Той й представи Карл и Пати, Флойд и Тейл, Лари и Бони. Бил побърза да я запознае с жена си Доли. Имаше и един Мич, ерген.

Мич грабна ръката й:

— Джей Ти е глупак! Такава хубавица като вас не се оставя сама!

Жените се скупчиха около нея. Носеха пазарски мрежи и някакви тенджери.

— Къде сте купили тази рокля? — попита изведнъж Пати.

— Коприна ли е? — осведоми се Бони. — Естествена коприна?

— Нали току-що пристигате? Ако аз седна в самолета с такава рокля, ела да гледаш как ще се намачка!

— Ох, умирам за такава рокля!

Арайа пожела от все сърце тези жени да я харесат. Бяха облечени в приятни памучни рокли на цветчета, със сандалети на бос крак. Всички бяха късо подстригани, изглеждаха толкова млади и свежи! С копринената си рокля и своите дълги, пригладени назад коси Арайа се почувства чужда и старомодна. Премисляше трескаво какво да направи, за да достави удоволствие на тези жени. Изведнъж се сети!

— Лейтенант Монтгомъри ми подари няколко рокли, но не съм ги извадила от куфара. Искате ли да ги видите?

На мига жените се втурнаха нагоре по стълбата.

— А какво ще стане с вечерята? — подвиква след тях един от мъжете.

След десетина минути в спалнята цареше истински хаос. Жените издърпваха рокли от куфарите на Арайа и ги показваха на останалите. Арайа се усмихваше, но скоро и тя се спусна да вади дрехи от куфарите. Доставяше й такова удоволствие!

Тя попита Бони дали не иска да пробва една от роклите. Започна лудо събличане и обличане.

— Ох, непременно искам да се покажа на Лари! — изпъшка Бони, докато се оглеждаше с грейнали от възбуда очи в червената вечерна рокля.