Джуд Деверо - Принцесата

— Точно толкова, колкото и ти! Ако мислиш, че ще ти подреждам куфарите…

Почукване на вратата прекъсна думите й. Келнерът донесе закуската на Арайа. Като видя, че не е поръчала нищо за него, Джей Ти направо побесня. Обвини я, че няма и понятие какво значи да имаш съпруг. Арайа започна да се оправдава, че не е поръчала нищо за него, защото не знаела какво ще желае. Джей Ти заяви, че му е вече ясно, че тя изобщо не желае нито да научи нещо, нито да помогне на своята страна!

При тези думи Арайа млъкна, отиде до телефона и му поръча закуска.

Докато той ядеше, Арайа се опита да събере багажа. Това тя не можеше да разбере: той яде, тя работи!

„Защо американките се съгласяват? — ядосваше се на ум тя. — Защо не се съпротивляват!?“

— Готова ли си? — запита Джей Ти нетърпеливо. — Защо жените губят толкова много време, за да се облекат?

Тя изгледа с омраза гърба му, искаше й се да запрати някой куфар по него. Майка й… Да, майка й я беше учила на добри обноски, но съвсем не я беше подготвила за подобни ситуации!

— Американската жена и куфарите ли носи? — попита тя невинно.

— Ако мъжът й поиска, прави го — отвърна той, но все пак извика пиколото да отнесе куфарите й до колата.

Пътуваха до Ки Уест с транспортен самолет. През време на полета Джей Ти проверяваше знанията на Арайа за първите заселници и за Христофор Колумб. Тя отговаряше на всички въпроси точно, но това като че ли изобщо не му направи особено впечатление.

Точно когато премина към третата глава от учебника, той заспа и Арайа с удоволствие се върна към филмовото си списание, пъхнато в учебника по история. Той положително нямаше да забележи, ако тя не бе задрямала, така че книгата падна с трясък от скута й и той подскочи:

— Това какво е? — разтърси я грубо той.

— Много е приятно, нали? — промълви тя уморено.

За безкрайно нейно учудване, Арайа видя, че Джей Ти се смее.

— Нали трябваше да учиш за историята на Америка? — каза той спокойно.

Шумът на моторите ги принуди да приближат плътно глави, иначе нищо не се чуваше. Арайа установи, че отблизо Джей Ти изглежда още по-добре.

— Няма ли нищо друго освен история?

— Естествено, шоубизнесът е по-интересен за тебе! — Той посочи филмовото списание. — Впрочем, това вече го знаеш. А, разбира се, също така и американското семейство. Би трябвало да ти разкажа за живота в едно средно американско семейство.

Арайа кимна радостно:

— О, да! С удоволствие!

Джей Ти поразмисли известно време и каза:

— В Америка всички членове на семейството са равноправни. Сферите на отговорност са ясно разграничени. Мъжът печели парите, жената се грижи за дома и децата. Мъжът е задължен да осигурява на своята жена и на децата всичко необходимо, затова ходи всеки ден на работа. Мъжът дава много и изисква твърде малко в замяна… — Джей Ти млъкна и се настани по-удобно в креслото. — Или казано накратко: ние мъжете работим като волове, докато дамите по цял следобед пият чай! — Той се засмя горчиво. — Освен това към нашите задължения влиза и военната служба…

— Разбирам — кимна Арайа, без обаче да е разбрала нищичко. — Като казваш, че жената се грижи за къщата, значи ли това, че тя поправя и покрива, ако прокапе?

— Ох, не, разбира се! Ще вика майстор. Тя поддържа реда в къщата, мие прозорци, готви и така нататък. Какви ти покриви!

— Жените мият прозорците? А пода?

— Жената почиства цялата къща. Е, не е някакво специално занимание. Просто такава е домакинската работа. Всеки може да го прави, дори и една престолонаследница!

— Ти каза, че жената готви… Тя ли съставя менюто? Тя ли мие съдовете?

— Естествено. Американската домакиня е твърде многостранна и независима…

— Ами когато дойдат гости? Тя готви и за гостите, така ли? Но сервира не тя. Това не е нейна задача, нали?

— Вече ти обясних, че тя се грижи за дома. Това включва и гостите в този дом.

— Тя ли шие и кърпи дрехите на семейството?

— Да.

— За децата пак тя ли се грижи?

— Разбира се!

— Кой й помага, когато трябва да напише някакви писма или да отиде да плати сметките?

— Обикновено мъжът дава част от заплатата си на жената. Тя осигурява храната, плаща сметките и купува всичко, необходимо за децата.

— Разбирам. Тя ли шофира?

— Как иначе би могла да отиде до супермаркета?

— Страшно впечатляващо.

— Как така „впечатляващо“.

— Ако правилно съм разбрала, американката е не само секретарка, шофьор, счетоводител, чистачка и доставчик на продукти, но също така икономка, домакиня, ковчежник, камериерка, чистачка и гувернантка. За градината пак тя ли се грижи?