Джуд Деверо - Принцесата

Останалите двойки затаиха дъх, защото Джей Ти пристъпи самоуверено в стаята и се отправи към Арайа и Мич. Но той само мина край тях, като че ли изобщо не съществуваха.

— Бил, можеш ли да ми отделиш минутка? Искам да поговорим за монтирането на радара.

— Сега?! Човече божи, събота вечер е!

— Зная, но във военно време няма почивни дни. Ще можеш ли утре да идеш до базата и да хвърлиш още един поглед?

— В неделя?!

Джей Ти прекара нервно ръка по брадичката си.

— Това е първият ни радар и аз не съм съвсем наясно. Тая проклетия идва от Великобритания и не зная как ще работи на нашите кораби.

Бил се позасмя, но лицето на Доли се сви и тя остро каза:

— Мисля, че би трябвало да прекараш почивния ден с жена си!

— Имам си по-важни занимания. Я кажи, Доли, да си донесла случайно от онзи твой шоколадов кейк?

— Разбира се. Отрежи си едно голямо парче! Или и за това ти е нужна твоята голяма и силна жена?

Доли се врътна на токовете си и без да чака отговор, остави двамата мъже.

— С какво я ядоса пак, та се е разфучала така? — попита Джей Ти.

— Аз нищо не съм сторил, драги! Я кажи как я карате с принцесата?

— Точно както си знаех. Наистина безполезно същество! Трябваше да й показвам как да си пуска крана в банята…

— Не ми се вижда чак толкова безпомощна.

— Е, да, вече са налице първите успехи от моето обучение. Само преди седмица би поискала от теб да й сервираш мидите в златен поднос…

Бил поклати глава. Започваше да проумява целта на тази женитба.

— Трябва страшно да обича страната си. Преди седмица само, не позволяваше на никой да я докосне, а сега търпи Мич да я опипва!

Той погледна приятеля си, но реакция не последва. Вместо това Джей Ти каза:

— Изясниха ли се всички въпроси с преоборудването на танкера?

— Да — отвърна Бил с досада. — Отивам да си взема още една бира.

Джей Ти се приближи до Арайа — останалите отново застанаха нащрек. Мич светкавично дръпна ръцете си от нея.

— Имам да свърша още нещо — каза Джей Ти. — Ти ще имаш грижата за гостите, разбра ли? — Той огледа смълчалите се млади хора. — Вие си стойте докато ви е приятно! Весело прекарване и лека нощ!

Всички го изпратиха със смаяни погледи.

— Е, това беше вече като студен душ! — промърмори Гейл.

— А бе какво стана с онзи Джей Ти, дето го знаех от по-рано? — опита се да се пошегува Лари.

Доли спаси положението:

— Какво ще кажете да се срещнем утре в единадесет предиобед на сладолед?

— Разбрах, че Джей Ти е решил утре да работи.

— Ами, ще идем без него! Ще ви вземем утре в единадесет без четвърт, принцесо!

Арайа остана права на входната врата, докато новите й приятели се отдалечиха шумно по улицата. Тя дочу гласа на Доли:

— Слушай сега, Бил Фрейзър! Искам да ми разкажеш точно каква е цялата тази история, ако ще да не мигнем цяла нощ!

Джей Ти се бе излегнал на двойното легло всред куп чертежи и документации.

— Предполагам, че си оставил за мене малкото легло? — каза Арайа с влизането в стаята.

Едно „м-м-м“ бе единственият отговор.

Арайа се намръщи, но Джей Ти изобщо не я забеляза. Следвайки някакъв неосъзнат импулс, тя взе розовата нощница от скрина и изчезна в банята. През цялото време продължаваше да си тананика една от мелодиите, които слушаха тази вечер. Спомни си как танцуваха с Мич. Естествено, неговото държане бе безсрамно и абсолютно неприлично, но още изпитваше някакво приятно чувство.

Изкъпа се, изчетка грижливо косата си, докато тя рукна като водопад по раменете й, прибра дрехите си и ги закачи в шкафа в спалнята, без да престава да си тананика.

Вече привикна да подрежда сама гардероба си, изпитваше гордост и удоволствие, да гледа как всичко виси изпънато на закачалките.

— Какъв е всъщност този Мич? — попита тя Джей Ти.

— Какво? О, той управлява оптиката.

— Оптиката? Значи прави очила, така ли?

Джей Ти остави папката настрани.

— Не! В неговия отдел се извършва поправката на хронометрите и на морските измервателни уреди.

— Значи е важна личност.

— На война всеки е важен.

— Безспорно. Но какъв чин има той? Началник ли ти е? — Арайа приседна на ръба на леглото му.

— Ясно. Искаш да знаеш дали е херцог или принц, така ли? За съжаление, трябва да те разочаровам. Не, принцесо, Мич не ми е началник. Над мене има само едно началство и това е директорът. Аз съм шеф на Мич, а също и на Бил, Карл, Флойд и Лари. — Той сбърчи нос: — На какво миришеш?

— Това е парфюмът, който купихме в Майами — отвърна тя. — Приятен е, нали?