Джуд Деверо - Принцесата

Арайа дълго рови, докато намери тиган. Печката беше отрупана с кутията от яйцата, някакъв стар хляб, нечисти съдове от вечерта, яйчени черупки. Тя поиска да освободи малко място и пипна тигана с яйцата. Светкавично дръпна ръката си, без да издаде нито звук.

— Сложи ли шунката в тигана?

Арайа се опита да го стори, но болката в дясната й ръка стана непоносима.

— Е, да! Не можеш да пипаш храната с гола ръка, така ли? — попита Джей Ти свадливо. — Я хвани с две ръце!

Той хвана дясната и ръка и Арайа тихичко изскимтя. Джей Ти се стресна, погледна изпитателно пребледнялото й лице и обърна дланта й нагоре — бяха се надули вече мехури. Той моментално лепна отгоре парче масло.

— Какво стана? Ти изобщо не изпищя! Здраво си се изгорила!

Арайа не отвърна. Почувства само облекчение от хладното масло на дланта си.

— Дявол да те вземе! — изруга той. — Не мърдай и гледай само!

Докато приготвяше закуската, той непрекъснато ругаеше на глас. Но опържи и за нея шунка с яйца.

Най-после седнаха един срещу друг, сковани в ледено мълчание.

„Колко потискащо е тук! — помисли си Арайа. — Колко различно от закуските с дядо и сестра ми…“

Тя се усмихна, като си представи колко ли щеше да се забавлява дядо й, ако му разкаже за снощната вечер. Имаше да се смее на тези абсурдни американски нрави…

— Мога ли да се посмея и аз?

— Не ви разбрах?

— Смееш се и се питам защо. И аз се нуждая някой да ме поразвесели…

— О, само си представих как бих описала снощната вечер на моя дядо.

— И какво?

Арайа сведе очи към чинията си.

— Не вярвам да ти се види кой знае колко забавно. Все пак става дума за твоите приятели.

Джей Ти присви очи.

— Бих искал да зная как би описала приятелите ми на твоето височайше семейство.

Каза го толкова подигравателно, че Арайа кипна и вече пет пари не даваше какво би могъл да си помисли. Дядо й често казваше, че хората от гражданското съсловие нямат чувство за хумор, защото самите те се вземат много на сериозно.

Е, добре! Лицето на Арайа придоби съвсем различен израз, тя отвори смешно устичка, наведе глава настрани и започна с глас, който би подхождал на някакво безпомощно хлапе:

— Бони, къде е кетчупът? Бони, ще ми се едно доматче. Бони, къде е майонезката? Бони, за мен не донесе ли сладкиш? Нали знаеш колко обичам ябълков сладкиш? Бони…

Джей Ти я гледаше ококорен.

— Господи, това е Лари! Същински Лари! Бони винаги казва, че ако не е тя, той ще пукне от глад!

Лицето на Арайа придоби съвсем друг израз. Очите й нервно примигваха.

— Ох, виждаш ли, направо се влюбих в тази червената рокля! Какво чудо! Ох, съкровище, никога не съм мислила, че червеното е мой цвят… Но съм носила много червено като дете. Не намираш ли, че косата ми е твърде тъмна, за да нося този цвят? Ох, не знам! Май че съм и твърде дебела, за да нося червено. Гледай тука, тука… От сватбата досега съм наддала няколко килограма… Искаш ли малко лучец, съкровище?

Джей Ти се разсмя.

— Разбрах веднага. Това е жената на Лари, Бони.

Арайа също се смееше и продължаваше да унищожава закуската си.

— А Пати? Можеш ли да го докараш като Пати?

Очите на Арайа светнаха. Тя остави вилицата и стана. Извърна се с гръб към Джей Ти и наподоби идеално странната походка на Пати: със силно приближени колене и ръце, разперени като кокоши крилца, без да престава да грачи монотонно:

— Чарлз, смятам, че ще трябва да си купя и аз същата лампа. Тази приглушена светлина е истински божи дар за всякакъв тен…

Арайа млъкна и погледна Джей Ти изненадана. Той се смееше от все сърце. Колко хубаво беше да има отново публика! Винаги беше обичала да имитира разни хора. Такива представления си правеха с дядо й и сестра й след всеки официален прием…

Пред Джей Ти тя не се смущаваше, също както пред собственото си семейство. Сега тя се впусна да имитира всичките снощни приятели, като завърши представлението със сцена, в която едновременно всички участвуват. Представи мъжете малко отпуснати, наивно глуповати като деца. Жените им сипваха в чиниите, обираха трохичките от дрехите им, изглаждаха споровете между тях, като че мъжете бяха пораснали малки момчета. Но през цялото това време жените пък говореха за дрехи, пари, фризури, пари, рецепти за готвене, пари и отново пари.

Арайа го правеше без злоба и подигравка, сама се забавляваше с всяка роля, към която се обръщаше. Когато свърши, Джей Ти започна да бърше сълзите си, все още развеселен.

„Кой би могъл да помисли — Арайа го гледаше изненадано — че един американец има чувство за хумор!“