Джуд Деверо - Принцесата

Един войник от съседната маса подхвърли:

— Кой за кого е женен? — И той погледна многозначително към Арайа и Мич.

След дълго колебание Джей Ти се отпусна най-сетне на един стол и впери сърдит поглед в бирата си. Гейл потупа Арайа по ръката:

— Имате право, принцесо! Мъжът не бива да ругае. Започне ли веднъж, спиране няма!

Арайа не вдигаше очи от ягодовия си шейк. Искаше й се земята да се отвори под нея, да я погълне. Ръката на Мич все още бе на облегалката на стола й, но се беше поотместила по-далечко от нея. Пак направи гаф! Също както тогава в магазина… Всички й се бяха надсмивали и всичко, което направеше, ги караше да се превиват още повече от смях! А Джей Ти Монтгомъри, единственият човек, когото познаваше в Америка, се отнасяше толкова лошо с нея! Толкова се стараеше да му се хареса…

— Ела да идем на плажа! — предложи Доли весело. — Ще си вземем банските и ще поплуваме при залез слънце. Джей Ти ще ни хване няколко омара и ще си ги изпечем!

— Аз имам работа — отвърна Джей Ти. Доли се наведе към него.

— Тогава ще бъдеш така любезен да докараш жена си — и тя натърти на това „жена си“ — до нас, за да й заема някой бански костюм.

— Разбира се — каза Джей Ти и затърси ключовете си от колата. — Веднага ли искаш да тръгнеш?

Доли стана.

— Може би ще е по-добре ние да тръгнем сами. Ще се срещнем след половин час у Лари и Воин. А ти се грижи за нашата принцеса! — нареди тя на Бил, хвана Джей Ти под ръка и го насочи към вратата.

— Копеле такова! — изсъска Доли, щом седнаха в джипа, предоставен на Джей Ти. — Бил всичко ми разказа. Намирам, че се държиш като негодник!

— Само не започвай и ти! За днес ми стигат ядовете с жени!

— Но все някой трябва да ти го каже! Държиш се наистина скандално към това чаровно момиче!

— Чаровно?! Чаровните момичета не се оставят да ги опипват чужди мъже!

— Слава тебе Господи! Поне това си забелязал! — каза Доли саркастично. — Мич страшно я харесва, всички ние я харесваме, всички освен теб, разбира се. — Тя изведнъж снижи глас: — Джей Ти, с очите си видях как ти успяваш с чара си да накараш дори ония кльощави стари моми в управлението, пред които и командирът ви трепери, да ядат направо от ръката ти! Не можеш ли да проявиш малко от този чар и пред жена си?

Джей Ти взе остро един завой.

— Бедата може би е в това, че тя ме мрази… Или може би защото е толкова арогантна. За нея аз съм човек от простолюдието. А и нищо свястно не може да направи. На мене ми е възложено да я науча да се държи като американка. Това и правя.

Нещо в тона му накара Доли да промени тактиката.

— Много е хубава, нали?

— Изглежда много сладка, при положение, разбира се, че харесваш такива префинени мадами.

— Аха. Ясно — кимна Доли.

— Какво ти е ясно? — изръмжа той.

— Страхуваш се от нея.

— Какво-о?! — изрева той и закова на червения светофар.

— Страхуваш се от това, че ако си мъничко по-любезен с нея, може да откриеш, че е много мила и смела. Бил ми разказа, че дори не можела да се облича без чужда помощ, когато пристигнала в Америка. А сега ти приготвя закуската!

— Когато реши да ми прави закуска, си изгори ръката!

— Но поне се е опитала! Помислял ли си някога за това, колко самотна се чувства? В чужда страна, омъжена за човек, който я презира… И пак прави възможно най-доброто! Справя се въпреки противното ти държане.

— Въпреки моето държане?! Та аз и спасих живота!

Настъпи мълчание. След време Джей Ти каза тихо:

— Не ми се иска да се занимавам много с нея. Щом нашите военни изтеглят двойничката й, тя ще заеме полагащото й се място. Ще ми подаде да й целуна ръка и ще ми каже: „Сбогом, глупако!“ Може да ми даде и някой орден, да си го окача на шията!

— Ама не те измъчваха такива мисли, като се любеше с Хедър Адисън, с Деби Лонгли, Карин Файлсън и другите там…

Джей Ти се засмя.

— Точно така. С Арайа е съвсем различно, сама си го забелязала. Човек не може да „походи“ с една принцеса! Тя не мечтае да си има къщичка с боядисана в бяло оградка! Тя мечтае за дворци, за политическа мощ и за вечна всеотдайност! Кралете нямат нито личен живот, нито някакви свободи.

— Та поради това предпочиташ да се държиш долнопробно с нея!

— Не се държа долнопробно. Просто се държа на разстояние. И този проклет Мич би трябвало да внимава, че дяволите ще го вземат… Ох, извинявай!

По личицето на Доли трепна усмивчица. Нейно кралско височество бе постигнала известен успех, той вече не ругаеше наляво и надясно.