Джуд Деверо - Принцесата

Усмихната, Арайа тръгна надолу по стълбата. Долу бяха застанали този чудесен, вечно усмихнат Мич и мъжът й. Но дали наистина беше той? Арайа не го бе виждала така — бе се облегнал отпуснато на перилата и се смееше с пълно гърло на някакъв виц, който Бони разказваше. Арайа настръхна от подозрения. Какво замисля пак? Какви ли дяволски мъчения щъкат в главата му?

— Принцесо! — каза Мич и й предложи ръката си.

Арайа съвсем естествено я прие. Но Джей Ти светкавично се пъхна между тях.

— Мисля аз да водя жена си.

— Е, най-сетне! — позасмя се Мич и след като хвърли тъжен поглед на околните, излезе от хола.

Натъпкаха се всички в джипа на Джей Ти. Жените насядаха в скута на мъжете си, само Арайа седна отпред до Джей Ти. Но колкото по-любезно се държеше той, толкова по-подозрителна ставаше тя. Само да можеше да разбере какво ли крои!

Пристигнаха до брега и мъжете бързо се изпокриха из дюните, за да се съблекат. Момичетата започнаха да събират дърва за огъня. Изведнъж Доли изсвири с уста, за да изрази възхищение: пръв се появи Джей Ти в черните си бански. Той й махна с ръка и нагази във водата:

— Ще дойдеш ли ла поплуваме, принцесо?

— Не, благодаря. Не мога вечер в тази вода…

— Джей Ти оправда очакванията им — набързо извади около дузина омари, които веднага приготвиха и още по-набързо изядоха.

След вечерята, когато огънят вече догаряше, всички се смълчаха прегърнати, двойките започнаха да се целуват.

— Джей Ти! — провикна се Доли между две целувки. — Защо не научиш твоята принцеса на чудесния американски обичай на гушкането?

— Сега започвам — отвърна той и хвана Арайа за ръката.

Но преди да успее да я целуне, тя се отдръпна рязко.

— Не допускаш сериозно, предполагам, че ще правя същото, което правят и другите… На обществено място… — изсъска тя.

— Слушай! В твоята родина всички ли са толкова… студени?

— Какво имаш предвид? — Аз идвам от една топла страна с ясно изразен мек климат — отвърна тя объркана.

— Ти искаш ли да се научиш да бъдеш американка или не?

— Опитвам се да се науча.

Джей Ти направи усилие да се владее.

— И се справяш със задачата си много добре. Погледни ги — и той посочи останалите — Те няма да забележат дори и врагът да започне офанзива. Те изобщо не ни обръщат никакво внимание. Онова, което те правят, се казва „гушкане“. От едни младоженци се очаква също да го правят.

— Добре — и Арайа му подаде ръка. — Можеш да целунеш ръката ми. Но само не ми изкълчвай рамото и не ми причинявай някаква друга болка…

— Млъкни най-после и слушай, госпожо…

— Би трябвало да кажете…

Той обхвана с ръка тила й и я целуна, преди да успее да каже още една думичка.

Два пъти през живота й я бяха целували по устата. Първия път когато граф Джулиън й направи предложението, и вторият път, когато Джей Ти я целуна на острова. Но никоя от тези целувки не я бе подготвила за това преживяване сега.

Ръцете му обхванаха главата й с някаква безкрайна, закриляща нежност, устните му се плъзнаха меко по нейните устни. Арайа поиска да го отблъсне, но се въздържа героично. Тя сложи ръце на раменете му, беше приятно да усеща голата му кожа. Той нежно я привлече към себе си и започна страстно да я целува. Арайа затвори очи.

Когато се откъсна от нея, Арайа остана на мястото си, като някакъв сомнамбул. Прошепна някаква ланконска думичка и отвори очи. Джей Ти все още държеше главата й.

— … Това е един от нашите… американски обичаи. Харесва ли ти? Познато ли е това в Ланкония?

Тя знаеше, че той се опитва само да я дразни, но не се ядоса.

— И как е моето целуване в сравнение с целувките на Мич?

Арайа се изправи. Преди той да разбере какво става, тя му удари една гръмка плесница.

— А този американски обичай научих от твоята приятелка във Вашингтон! Бих желала някой да ме придружи до вкъщи.

— Виж какво — изправи се Джей Ти пред нея — не сме ти някакви прислужници, които можеш да въртиш на пръста си! Когато някой иска нещо в тази страна, трябва да каже „моля“!

— В такъв случай аз моля да ми позволите да си тръгна.

— Ще те заведа в къщи. Все пак съм твой съпруг. — Той се обърна към Доли, в очите му тлееше огън. — Опитах се! Опитах, дявол да ме вземе… Ела, Ваше кралско височество, ще те заведа у дома.

Оставиха всички пред домовете им. През цялото време, докато пътуваха с джипа на връщане, цареше гробно мълчание. Сърцето на Арайа биеше чак в гърлото. Тя разбираше, че бе реагирала съвсем пресилено на една глупава шега. Всъщност това доказателство за неговата ревност я беше направило щастлива. Но изведнъж я бе обзел необясним страх…