Джуд Деверо - Принцесата

— Виж какво, съвсем скоро ще се оправиш. Ще си живееш отново в своя дворец, никой няма да те кара да миеш повече съдове! Няма да се дразниш повече от моята неприятна личност!

— Няма да видя и Доли никога повече! — дочу се глас, задушен от възглавниците.

— Добре ли си? — той приседна на леглото.

Тя избухна като торнадо, скочи и заудря гърдите му с юмруци.

— Ти ме унизи! — изпищя тя. Направи ме смешна пред хората, които станаха мои приятели! Ти…

Той хвана ръцете й.

— Съвсем не! Ти ме направи смешен пред моето началство с твоята „Чика-чика“!

— Но ти си го заслужи! Не ми ли каза, че не съм достатъчно изискана за твоята майка?

— Никога не съм казвал такова нещо! Никога! — извика Джей Ти възмутен.

— А какво означаваше това: „Знаеш ли как да се държиш на един официален прием?“ Или: „Трябва да се държиш с майка ми така, като че ли тя е кралицата!“ Какво искаше да кажеш с всичко това, а?

Джей Ти се ухили.

— Е, може малко да съм прекалил.

— Ти си заслужаваше „Чика-чиката“! Но аз не заслужавах Хедър! Толкова много се старах през последните дни!

Джей Ти я погали по гърба.

— Така е, наистина го направи! — В гласът му прозвуча нежност и той се наведе да я целуне.

Тя се отдръпна:

— Как се осмеляваш да ме докосваш? Махни се!

Джей Ти потръпна.

— Добре. Оставям те сама. Можеш да си лежиш и да си мислиш за времето, в което няма да ти се налага да ме виждаш.

Той отиде на своето легло, но беше твърде ядосан, за да заспи. Каква несправедливост! Спаси й живота, ожени се за нея, толкова труд положи да я обучава да се държи като американка и тя да го изпъди!

Вярно е, че трябваше да постави Хедър на място. Тя си беше истинско малко зверче. Сигурно се е надявала, че той ще се ожени за нея. Но все му се струваше, че тя е влюбена по-скоро в парите на корабостроителниците Уорбрук, отколкото в него самия.

Проклинаше и жените, и армията, и деня, в който извади Арайа от водата…

Стана и отново отиде при нея.

— Може би трябваше да се държа другояче. Познавам Хедър, ясно ми е колко противна може да бъде понякога! Съжалявам, че те нараних… — Тя мълчеше. — Разбра ли ме? — Той погали слепоочието й. — Но ти плачеш?! — изненада се той и я привлече в прегръдките си. — Съвсем не исках да те карам да плачеш, миличко! Та аз дори не знаех, че ти можеш да плачеш!

— Разбира се, че мога… да плача — подсмръкна сърдито Арайа. — Просто една принцеса не плаче пред хора, това е всичко.

— Аз не съм „пред хора“! — протестира той засегнат. — Аз съм твой мъж.

— Само че не се държа тази вечер като такъв! Държа се така, като че Хедър е твоята жена!

— Възможно е някога да стане.

— Какво? — изплака Арайа.

— Трябва да мисля за бъдещето, детенце! Ти ще си останеш при твоя гаден граф в Ланкония. А какво ще стане с мен? Точно свикнах с приятните страни на брака…

— О! Какво имаш предвид? — запита тя нежно и се гушна в него.

— И аз самият не зная точно, защото при нас трудно може да се говори за уюта и спокойствието на един приятен дом.

— Точно се питам, лейтенант Монтгомъри, дали не можеш да останеш в Ланкония като мой съпруг? Моята страна ще има голяма полза от твоите познания.

— И да стана крал, така ли? Можеш направо да ме показваш в зоологическата градина! Не, благодаря! Няма жена, която да заслужава такава жертва… Чакай, къде тръгна пък сега? — попита той, когато тя рязко стана. — Какво направих погрешно пак?! — изпъшка той.

Доли и Бил пристигнаха на летището, за да се сбогуват. Арайа не видя нищо нередно в това, че Доли я прегърна пред очите на всички.

Доли й подаде едно малко пакетче.

— Вземи! Не е нищо особено! Просто да си спомняш за Америка и за нас… — Очите й се напълниха със сълзи и тя млъкна.

Джей Ти раздруса ръката на Бил.

— Ще се върна, когато… когато всичко се уреди.

— Довиждане! — развикаха се Бил и Доли, когато Арайа и Джей Ти се отправиха към самолета.

Полетът продължи сравнително дълго — самолетът трябваше да лети над Русия. Опасността да бъде обстрелван над Германия, беше твърде голяма.

Арайа седеше облегната назад и гледаше с тъга през малкия прозорец.

— Горе главата! — каза Джей Ти. — Отиваш си в къщи! Какво ти подари Доли?

Арайа попремига, за да прогони сълзите си и отвори пакетчето. Дъвка! Тя се засмя.

Джей Ти поклати глава в недоумение:

— Какво е това? Принцеса, която обича дъвка!

Помощник-пилотът донесе на Джей Ти куп документи, които той прегледа набързо.

— Това са заповедите за нас! — обясни той на Арайа. — Когато кацнем в Ланкония, ти ще трябва да си усвоила новата си автобиография и да си се вживяла напълно в новата си личност. Генерал Брукс смята, че ще е най-добре, ако и ти си от Уорбрук в Мейн. Така ще мога да ти разкажа всичко необходимо за моя роден град. Името ти е Катлийн Фарнсуърт Монтгомъри и се знаем от малки. И така, давай, Кети! На работа!