Джуд Деверо - Принцесата

— Знае ли се вече кои са похитителите? — попита Джей Ти. — Кой искаше да премахне принцесата?

— Имаме известни подозрения, но все още липсват конкретни доказателства… А, ето го и хопът! Да вървим!

— Почакайте — каза Арайа и сложи ръка на рамото на Джей Ти. — Познавам този човек! — Хопът на хотела беше човек към седемдесетте. — Едно време ни беше трети градинар. Жена му винаги ми печеше курабийки. Него трудно ще го заблудя…

— Работата е вече в пълен ход, не можем сега да се откажем! Набий си го в главата: никога не си била тук. Никога не си виждала този човек!

— Ох, да — примижа Арайа и си пое дълбоко въздух.

Тя остана пред входа, докато Сандерсън влезе в хотела, а Джей Ти сваляше багажа от колата.

Старият човек едва не изпусна куфарите, като съзря Арайа.

Тя дъвчеше дъвката си с отегчен вид.

— Какво ти става? Да не си видял призрак?

Старецът беше застанал пред нея и не сваляше очи от лицето й. Арайа се наведе, вдигна полата си почти до бедрата и започна да оправя ръба на найлоновите си чорапи.

— Е, миличък, видя ли сега достатъчно? — запита го тя свадливо.

Джей Ти я хвана под ръка и я дръпна да влезе.

— Какво правиш! Излагаш американците! Не преигравай!

— Ама разбира се, любов моя! Ще правя винаги онова, което кажеш, съкровище…

Джей Ти само я стрелна с очи.

Фоайето на хотела изглеждаше така, като че се намират в ловния дворец на руския цар: тежки греди по тавана, облицовани в дърво стени, тежки дъбови мебели. Над рецепцията беше окачено знамето на Ланкония: елен, коза и чепка грозде на червен фон.

— Твърде старомодно — констатира Джей Ти полугласно. — Дали имат бани?

— Мисли за американския престиж! — отвърна Арайа хапливо.

Докато Джей Ти попълваше формулярите за гости, портиерът вдигна очи и зяпна в Арайа. Гледа я толкова продължително, че тя не издържа и му намигна. Човекът моментално наведе глава.

— Извинете ме, лейтенант Монтгомъри! Трябва да взема нещо! — Портиерът изчезна в задната стаичка.

Джей Ти погледна Сандерсън въпросително, но той само вдигна рамене. — Служителят обаче веднага се върна с дебелата си жена и две охранени дечица. Стояха и гледаха Арайа смаяни.

— Има ли някакви картички с изгледи от тази крепост? — приближи се към тях Арайа. — Иначе никой в къщи няма да ми повярва, че може да има наистина такъв загубен хотел?

Никой не помръдна. Тя се облегна на плота.

— Какво ви става?! — запита тя свадливо. — Какво ме гледате така всички? Изглежда не обичате американците, така ли? Не сме достойни за вас, така ли? Да не мислите, че…

Джей Ти я дръпна.

— Кети, свивай си устата!

Портиерът се събуди от своя транс.

— Извинете нашето лошо държане. Не искахме да ви обидим, но вие страшно приличате на нашата принцеса! Като две капки вода!

Арайа ръгна Джей Ти в ребрата и се провикна:

— Чуваш ли, съкровище? Те казват, че приличам на принцеса!

Жената на портиера извади от чекмеджето някаква пощенска картичка и я пъхна под носа на Арайа.

Тя взе снимката и сбърчи нос: беше официалният портрет на Нейно кралско височество, принцеса Арайа. Без да скрива разочарованието си, заяви:

— Дрънкулките й са доста хубави, но познавам къде-къде по-красиви жени. Право да си кажа, Айли от кварталния бар изглежда по-добре. Не намираш ли, съкровище? Как изобщо ви хрумна, че приличам на тази натруфена благородна кокошка? Искам да знаете само едно нещо: аз съм била „Мис подводница“! Чудно ли ви е? Двеста и шестнадесет матроси гласуваха, че предпочитат да се потопят с мене! — Тя погледна Джей Ти: — Не приличам на нея. Тя ми прилича на артистка от немите филми!

Той я обгърна с ръка, взе снимката, хвърли я сърдито на масата и обяви на портиера и смаяното му семейство:

— Жена ми е много по-привлекателна от тази личност! Ела, миличка, да се приберем горе, за да се успокоиш!

Той притисна главата й на рамото си и я поведе към стълбата.

Когато останаха сами в стаята, Сандерсън изгледа Арайа възхитен:

— Поздравявам ви, мисис Монтгомъри! Вие сте наистина най-неприятната американка, с която съм имал неудоволствието да се срещна.

Тя се усмихна и му намигна комично:

— Благодаря, стари друже!

Мистър Сандерсън остана три часа в стаята им, за да изложи отново пред тях сериозността на положението. Обясни им, че е много важно Арайа да се върне на трона. Разказа колко необходим е ванадият за Америка, от какво огромно стратегическо значение са военните бази.