Джуд Деверо - Принцесата

С цялата си грация, изработена в дългогодишни упражнения, тя се отправи към лейтенант Монтгомъри.

— Радвам се повече от всякога, че те виждам — каза Джей Ти на мъжа, който веднага отговори:

— Доли ме натискаше да тръгна малко по-рано. Какво ли не измисли, че може да ти се случи в тази джунгла! А ми се искаше и да половя малко риба, преди да тръгнем обратно.

Джей Ти поклати глава.

— Ще го отложим. Жадувам да се върна в цивилизацията!

— А-ха! Почувства се самотен, а? Нали ти казах… — Той млъкна, като съзря Арайа. — Велики Боже! — захихика той взрял възхитен поглед в нея. Страхотна класа! Как върви само, как се държи! Всичко го показва.

Бил знаеше, че семейството на Джей Ти има купища пари и винаги си представяше, че приятелят му положително ходи само с дами от хай-лайфа… За Бил би било чудесно, Джей Ти да се ожени най-сетне. Тогава няма да го клъцва ревност всеки път щом Доли закудкудяка за него.

— Как ме заблуди само!

— Съвсем не е така, както мислиш — каза Джей Ти и се обърна към Арайа. — Нали ти казах, да не се показваш?

Бил се усмихна с разбиране. Онези които се обичат, се карат! Сега можа да поразгледа Арайа по-отблизо.

— Не съм ли ви виждал вече? — запита той. — Джей Ти, няма ли да ни запознаеш?

Джей Ти изпъшка.

— Бил Фрейзър, мога ли да ти представя Нейно кралско височество… принцеса… — Той се обърна намръщено към Арайа: — Как са казваш всъщност?

— Принцеса! — Бил си пое дълбоко въздух. — Да! Приличате на принцесата, която вчера посети доковете!

— Но аз бях тук — отвърна Арайа изненадано. — От няколко дни не съм мърдала оттук.

Джей Ти смръщи чело, хвана Арайа за ръка и я дръпна да вървят към палмата.

— Хей! — запротестира Бил нервно. — Смяташ ли, че е правилно да третираш така една принцеса? Може да нанесеш оскърбление на нейната страна или знам ли какво…

— Да, или нещо такова! — излая Джей Ти и спря под палмата. — А сега ти ще разкажеш защо ония двамата стреляха по тебе!

— Стреляха? — повтори като ехо Бил, който се бе опитал да върви в крак с тях. — Когато я видях, беше заобиколена от петдесетина войника. Нищо не съм чул за стрелба!

— Бил — каза Джей Ти — когато твоята принцеса е разглеждала доковете, моята принцеса си беше тук при мене!

Бил поклати глава смаян.

— Значи имате сестра?

— Ние изобщо не си приличаме — отвърна Арайа, като се опитваше да превъзмогне собственото си объркване.

— Хайде, започвай най-после да разказваш! — подкани я Джей Ти заплашително.

Арайа разказа накратко за отвличането и за своето бягство.

— Така значи, можеш да развързваш въжета, а не си в състояние сама и роклята да си разкопчаеш! — вдигна вежди Джей Ти.

— Всеки прави, каквото може.

Бил се изкашля, за да напомни за себе си.

— Дали хората, които са ви отвлекли, не са поставили някаква двойница на ваше място?

— Двойница? — изненада се Арайа.

— Някой, който се явява вместо тебе и прилича на тебе — поясни Джей Ти и Арайа потъна в мълчание.

Бил хвърли на Джей Ти многозначителен поглед.

— Откъде ще знаем, коя е фалшивата?

Джей Ти изгледа Арайа изпитателно.

— Тази тук е истинска принцеса. Готов съм да заложа живота си и живота на цялото си семейство. Никой не може да се преструва чак толкова!

Бил гледаше Арайа така, като че ли тя беше осмото чудо на света.

— Жена ми положително ще се радва да се запознае с вас. Вчера като се върнах в къщи, направо ме бомбардира с въпроси. Искаше да й разправя как сте била облечена, имала ли сте корона на главата и какво ли не още. — Той изведнъж прекъсна пороя от думи. — Впрочем… значи въобще не сте била вие…

Арайа го дари с някакво подобие на усмивка.

— Трябва веднага да ме заведете при представители на вашето правителство. Там ще разкажа за станалото. Тази измамница трябва да бъде отстранена!

— А откъде те ще разберат коя е истинската принцеса? — Джей Ти зададе въпроса така, като че разговаряше с малко дете.

— Ами вие ще им кажете. В края на краищата вие сте американец!

— Но аз съм само един гражданин, нали ти сама го каза!

— Учила съм, че всички американци имат равни права! — прекъсна го Арайа. — Във вашата страна всеки един гражданин е крал.

— Ти… — започна Джей Ти.

— Чакай малко! — пресече го Бил. — Не можем ли да решим този въпрос, без да се караме?

Джей Ти погледна Арайа.

— Навярно познаваш някои големи клечки във Вашингтон? Някакви сенатори, генерали?

— О, да, генерал Брукс! Той посети неотдавна Ланкония, за да убеди дядо ми колко необходимо е моето посещение. Моят дядо няма да е никак доволен, ако…