Джуд Деверо - Принцесата

Джей Ти дръпна кесиите от ръцете му.

— Давай да тръгваме! — изръмжа той.

— Тебе чакахме — отвърна Бил добродушно.

Отправиха се на север. След като излязоха в открито море, Джей Ти сложи един сандвич с яйчена салата на евтината чиния, за която беше платил луди пари и я подаде на Арайа заедно с ножа и вилицата.

За първи път от толкова дни Арайа можеше да яде прилично! Тя дори не забеляза смаяния поглед на Бил.

— Истинска принцеса! — промълви той. — Доли ще се опули, като й кажа!

— Нито дума няма да казваш на Доли! — каза Джей Ти строго. — На никого нито дума за тази история!

Бил понечи да отговори нещо, но промени намерението си, като срещна гневния поглед на Джей Ти. В полунощ пристигнаха в Майами.

— Магазините отварят утре. Ще трябва да изчакаме — заяви Бил и се прозя. — Мислиш ли, че ще изядем калая за закъснението?

Джей Ти скочи от лодката.

— Вържи лодката. Трябва да телефонирам!

Арайа се изправи с изтръпнали крака и изпълзя от лодката. Не позволи да проличи, колко е уморена.

— Всичко е уредено! — дочу тя гласа на Джей Ти. — След няколко минути ще дойде такси, ще се срещнем с приятеля ми в бутика. В четири сутринта има влак за Вашингтон. Хайде, принцесо! Или си твърде уморена, за да си избереш няколко дрешки?

Арайа изпъна рамене.

— Не чувствам изобщо никаква умора!

Спирачките на таксито изскърцаха. Джей Ти веднага набута Арайа на задната седалка.

— Но тя наистина изглежда страшно мила — чу тя тихия глас на Бил. — Защо се отнасяш така с нея?

Джей Ти не отговори, седна отпред до шофьора и му даде някакъв адрес. Колата се понесе по тихите тъмни улици.

— Сигурен ли си, че магазинът ще е отворен, друже? — запита шофьорът.

— Ще го отворят, като пристигнем.

Спряха пред малък бутик, явно за висша мода.

— Май не ми прилича на отворен — се обади Бил. — Не е ли по-добре да опитаме някъде в центъра?

Джей Ти излезе от колата.

— Ето го и него! — заяви той и се отправи към един черен кадилак, който спря до тротоара.

Бил също скочи от таксито.

— Съжалявам, че те затруднявам, Ед — каза Джей Ти и протегна ръка. — Ако не се отнасяше до една важна работа от национално значение, не бих те безпокоил.

— Остави! Това е съвсем естествено — отвърна по-възрастният посивял мъж, с вид на тежък търговец. — Няма ли я още управителката?

— Не, не още. Как е семейството? — усмихна се Джей Ти.

— Едното от момчетата е в Йейл, другият е във въздушните войски. А майка ти?

— Все така. Тревожи се, разбира се, за синовете си.

По-възрастният се засмя и извади портфейла от палтото си.

— Предполагам, че ще са достатъчно.

Бил хлъцна — толкова много пари не беше виждал!

Но Джей Ти само се ухили.

— И аз така смятам. Но нали знаеш какви са жените…

— Може ли да ме представиш?

Джей Ти отиде до таксито и отвори вратата. Арайа слезе грациозно.

— За мене е голяма чест, Ваше кралско височество — каза по-възрастният мъж.

Арайа сбърчи чело. Никога няма да свикне с тези американски маниери! Как може този невъзпитан човек да я заговори направо, без да й е представен по правилата?! След държането на лейтенант Монтгомъри на острова обаче вече нищо не можеше да я учуди. Дори този човек сега изглеждаше вежлив. Тя кимна величествено с глава.

Джей Ти точно понечи да каже нещо, когато до тях се плъзна черен шевролет и от него излезе бързо слаба, намръщена жена. Явно беше ядосана за нещо. Но всяка жена знае, че няма нищо по-надменно от арогантните продавачки в магазините за висша мода! А отгоре на всичко я бяха вдигнали посред нощ… Тя измери мъжете с унищожителен поглед.

— Това е истинско безсрамие — започна тя с писклив глас. — Хич не ме интересува, че сме във война! — Тя видя Арайа и сбърчи нос. — Значи тази особа трябва да обличам?

Сега вече се намеси Арайа.

— Отворете вашето магазинче и ми покажете моделите си. Ако нещо ми хареса, ще купя една или две рокли.

Изрече го с такова достойнство, че другата жена видимо се слиса.

— Разбира се, милостива госпожице. Веднага — отвърна тя полугласно и бързо отключи вратата.

Арайа влезе след нея. За първи път се намираше в такъв магазин. Беше и странно, че трябва да купи готова дреха, която не е шита специално за нея.

Застана пред щанда с блузи и потъна в размисъл. Този крепдешин с цвят на слонова кост съвсем не беше лош… До него висеше жълта блуза с малки черни капчици. Дали жълто ще й отива?

Продавачката разговаряше с Джей Ти. Подаде му някаква бележка.