Джуд Деверо - Принцесата

— Ето! Обадете се на този номер и кажете на Мейвис веднага да дойде.

Като всички мъже, Джей Ти се чувстваше някак съвсем не на място в тази типично женска атмосфера. Сега се зарадва, че може да прави нещо.

— Кой е този? — запита тихичко Бил, докато приятелят му избираше номера, и посочи с глава към възрастния мъж, който беше накарал да отворят магазина посред нощ.

— Приятел на майка ми. Има една-две банки — отвърна Джей Ти кратко и след това заговори в слушалката: — Ало? Дали Мейвис е там?

— Чакам! — извика Арайа нетърпеливо от съблекалнята.

Банкерът се сбогува с тях. Мейвис пристигна. Бил и Джей Ти седяха и чакаха търпеливо на малките златни табуретки. Бил се опитваше да дремне, а Джей Ти не намираше място за краката си.

— Не, това тук е абсолютно неподходящо! Вижте че не лежи! — каза Арайа, вгледана изпитателно в своето отражение в огледалото.

— Но това е модел на Шанел — запротестира управителката. — Ако хванем тук малко, а това го… Разбира се, с подходящи ръкавици…

— Е, да… А сега да видя тази рокля…

— Едно чудесно творение на Скиапарели!

— Да, ще я взема. Моля, опаковайте я внимателно.

— С удоволствие. А къде е багажът на уважаемата госпожица?

— Нямам багаж. Ще искам и куфар.

— Но… Но милостива госпожице, ние не продаваме куфари…

Арайа реши, че всичките тези обяснения я уморяват.

— В такъв случай поръчайте. Бих искала всички дрехи да бъдат увити внимателно в копринена хартия!

„Тези американци наистина нямат понятие от нищо!“

Жената изскочи светкавично от кабината и пошепна нещо на Мейвис, която хукна нанякъде. Сега управителката се обърна към Джей Ти:

— Още съвсем малко. Трябва да направим някои поправки.

Джей Ти стана и каза твърдо:

— Нямаме никакво време. След няколко часа трябва да бъда обратно в Ки Уест. Какъв номер носи?

— Шести. Има наистина идеална фигура, но дрехите имат някои дефекти… — каза тя дипломатично.

— В такъв случай опаковайте всички дрехи от шести размер!

Очите на жената се разшириха.

— О! Но това… са много пари! А освен това трябва да представя и купони за дрехите…

Джей Ти извади пачката банкноти от джоба си и започна да брои стодоларови банкноти.

— Може да кажете, на съответните държавни инстанции, че всички костюми от шеста големина са били сбъркани и е трябвало да се подменят… Повярвайте! Никой дума няма да обели!

Продавачката гледаше изумена банкнотите.

— Трябват й и обувки — каза тя с прегракнал от вълнение глас.

Джей Ти прибави още няколко стотачки на масата.

— И ръкавици, чорапи… а и бельо… Имаме и модерни бижута…

Джей Ти престана да хвърля банкноти.

— Принцесо! — извика той толкова силно, че Бил едва не падна от стола. — Искаш ли и бижута?

— Ще искам смарагди и няколко рубина, но само ако са тъмночервени. Освен това диаманти и малко перли.

Джей Ти погледна жената:

— Май че тя не говори за модни бижута, а?

— Имаме много хубави диамантени обици…

Джей Ти добави още няколко банкноти.

— Тя ги взима.

В този момент на вратата изникна Мейвис. Зад нея вървеше някакъв сънен мъж, който мъкнеше два бели кожени куфара.

Продавачката се върна бързо при Арайа.

— Изглеждате чудесно, уважаема госпожице!

Арайа се погледна в огледалото. Да! Не е лошо! Само тази коса! Изглежда ужасно провинциално!

— Вашият очарователен млад приятел вече губи търпение.

— Той не е никакъв мой млад приятел, а и съвсем не го намирам очарователен! — отвърна Арайа троснато, докато проверяваше ръбовете на чорапите си. — Такива къси рокли ли носят жените в Америка?

Продавачката не отговори, само продължаваше да гледа Арайа като втрещена.

— Вие не смятате, че той е… хубав? — успя най-сетне да изрече тя.

Арайа за първи път осъзна, че досега не е разгледала всъщност лейтенант Монтгомъри. Тя предпазливо дръпна завесата на кабината и погледна навън.

Той седеше на някакво смешно малко златно столче. Протегнал дългите си, невероятно силни крака, пъхнал ръце в джобовете си. Беше широкоплещест, с тесни бедра, без никакъв корем. Тъмната му коса бе ниско остригана, големите сини очи искряха под дългите мигли. Този тесен нос и остро изрязаните устни…

Арайа насочи отново вниманието си към огледалото.

— Мисля, че тази шапка ще подхожда на костюма…

— Разбира се, милостива госпожице! Нали е чудесна?

— Можете да завиете и зелената копринена рокля… Разбира се, и чорапите!

— С удоволствие, уважаема госпожице… — И жената се завтече навън.