Джуд Деверо - Принцесата

— Дядо й е крал — обясни през рамо Джей Ти на Бил. — Значи всичко е ясно, в такъв случай. Трябва непременно да се доберем до генерал Брукс във Вашингтон.

Арайа изведнъж се разбърза.

— Да, трябва веднага да тръгнем! Щом получа дрехите си, можем да потеглим. Ох… — Тя млъкна, защото осъзна абсурдната ситуация. Нямаше нито дрехи, нито камериерки. Дори връщането и в Ланкония беше невъзможно. — Прилича ли много на мене онази жена? — запита тя шепнешком.

— Ами като се размислям сега, тя не е и наполовина толкова хубава, колкото сте вие! — каза Бил и разтегли уста във възторжена усмивка.

Джей Ти му хвърли унищожителен поглед и каза със смразяващ тон:

— Престани да се кривиш! Най-важно е да запазим ванадия за Америка! Струва ми се, че цялата тази бъркотия е инсценирана от противниците ни именно, за да спипат ванадия!

— Ванадия? — повтори Бил недоумяващ.

— Това е метал, с помощта на който се получава по-твърда стомана — обясни Джей Ти нетърпеливо, докато продължаваше да измерва Арайа с критичен поглед. — Докато изглеждаш така, не можем да те представим на никакъв генерал… — Той се замисли. — Бил, смяташ ли, че можем да стигнем с твоята лодка до Маями?

— Маями? Това ще отнеме часове…

— Няма как. Ще й купим там дрехи, ще я качим на влака за Вашингтон и толкова! С това нашата задача ще е изпълнена.

— Но тя не познава страната! Не трябва ли да я придружи някой?

— Война е. И двамата с тебе утре в девет трябва да се явим на служба. Ако във военно време не се явиш на часа, не само ще те окошарят за няколко дни, а могат и да те изправят до стената за самоотлъчка без разрешение! Уверен съм, че тя ще се оправи. А стигне ли до генерал Брукс, всичко ще е наред. Освен това… лично аз няма в никакъв случай да тръгна да я придружавам! — Джей Ти се обърна и тръгна по пътеката. — Прибираме багажа и отиваме да празнуваме!

Бил се поусмихна несигурно на Арайа и хукна след приятеля си.

— Виж какво, Джей Ти. Трябва съвсем да си се побъркал! Ще стигнем в Маями в най-добрия случай към полунощ. А освен това е и неделя. Магазините са затворени. И с какво ще платиш дрехите, а? Няма да тръгнеш да я обличаш от евтиниите на Улууърт я! А има и още нещо: нали дрехите са с купони! По-добре я отведи лично ти в правителството! Там ще знаят какво да правят.

— Няма да стане — отвърна Джей Ти категорично.

— Хващам се на бас, че не можеш да ми обясниш защо се държиш така! Посочи поне една разумна причина! Още повече, че сега и аз се забърках в тази каша.

Джей Ти се обърна към него и започна търпеливо и поучително да му обяснява:

— Някой в Ки Уест се е опитал да я убие. Ако отиде сега да търси сметка от подставената измамница, ще я премахнат веднага. Чувал съм добри работи за генерал Брукс. Той е умна глава и положително ще знае какво трябва да се направи.

— Ти имаш на началството повече доверие, отколкото аз — каза Бил кисело, докато продължаваха да се провират през гъсталака.

Само след половин час бяха вече качили багажа на Джей Ти в лодката, готови да тръгнат. Бил протегна ръка, за да помогне на Арайа да се качи.

— Тя ще предпочете да си счупи врата, отколкото да позволи на някакъв плебей да я хване за ръка — обяви Джей Ти презрително.

Арайа беше заета единствено с мисълта как да се изкатери на люшкащата се лодка, та не чу думите му.

— Велики Боже! — изпъшка Джей Ти. — Не можем да се бавим цяла нощ! — И той изтегли Арайа в лодката. — Сядай!

Арайа настръхна и се извърна на другата страна, но не можа да скрие гневната руменина, която заля лицето й. Наистина, и затвор ще му е малко на този тип!

Моторницата изхвърча от залива с такава скорост, че Арайа едва се задържа да не падне. Само това оставаше — да достави и това удоволствие на този противен човек!

След няколко минути Джей Ти пое управлението и увеличи още повече скоростта. Соленият въздух спираше дъха на Арайа, но след първия шок пътуването започна да й доставя удоволствие. От време на време Бил вежливо се осведомяваше, дали се чувства добре, но Джей Ти не откъсваше очи от курса.

Късно следобед стигнаха Ки Ларгоу и взеха бензин. Въпреки че цяла се бе схванала от неподвижното седене в лодката, Арайа не мръдна от мястото си. Толкова често й се налагаше да стои седнала с часове!

— Откъде мога да купя няколко сандвича? — попита Джей Ти пазача.

— На края на кея има закусвалня.

Бил остана при Арайа в лодката, а Джей Ти тръгна за закуска.

— Какво взе? — попита Бил и започна да надзърта в кесиите, които Джей Ти донесе. — О! Вилица, нож и порцеланова чиния! За сандвичите?