Джуд Деверо - Принцесата

Той обхвана раменете й и лекичко я разтърси.

— Трябва да станеш и да си направиш фризурата!

Още замаяна от съня, тя го погледна и се усмихна мило. Косата й бе разпиляна по раменете.

— Добро утро.

В следващата минута той я избута от хамака и тя тупна тежко на пода. Тя заразтрива смаяно задните си части.

— Ти си най-смотаното момиче, което познавам! — изпъшка той. — В училище не са ли те учили на най-обикновените житейски неща?

— Ако намеквате за посещаването на гражданско училище, никога не съм ходила. Имах частни учители и гувернантки. — Арайа се протегна сънено. — Спах великолепно. А вие?

— Не! — изръмжа той. — Не можах да мигна. Безкрайно се радвам, че това е последният ни ден заедно. След такава „ваканция“, службата във флота ще ми се види истинска почивка! Нали ти казах, че трябва да си прибереш косите! И по-добре си облечи отново долните дрешки!

След тези думи той се завтече по пътечката към плажа.

Арайа остана да гледа след него в недоумение, но изведнъж й стана смешно. Не знаеше точно какво го бе ядосало толкова, но самата тя се чувстваше божествено! Отиде до водата и се вгледа замислено в отражението си.

Получавала беше много предложения за женитба, но повечето от мъже, които изобщо не познаваше и които просто искаха да се оженят за кралица. Граф Джулиън бе шестнадесет години по-възрастен от нея, а се бе кандидатирал за ръката й още докато тя беше на осем години.

Арайа приглади косите си. Бяха сплъстени и мръсни. Дали не може да се измие… Хвърли поглед надолу по пътечката. Мъжът не се виждаше. Бързо прерови сандъка. Е, шампоан не намери, но имаше парче сапун и една малка кърпа за лице.

Съблече се бързо и се потопи в бистрата вода. Точно сапунисваше косата си, когато Джей Ти се върна. Той рязко спря и се ококори.

Арайа грабна кърпата и се опита да се поприкрие с нея.

— Вървете си! Махнете се!

Той моментално се подчини.

Арайа се усмихна, след това направо се разсмя и си затананика някаква мелодия. Възхищението, което прочете в погледа му, й достави такова удоволствие…

Започна да се облича бавно — и не помисли дори да слага бельото си, бавно среса косата си. Още я разресваше, когато Джей Ти отново се появи.

— Имате омар за закуска, а в кутията има няколко сухара — каза хрипкаво той.

Арайа съзнаваше, че я наблюдава. Усмихна се. Играеше си с дългата си тъмна коса, която се развяваше леко от утринния бриз.

Неочаквано той я хвана за раменете и я накара да го погледне в очите.

— Мадам, играеш си с огъня! Навярно ме взимаш за някой от твоите прислужници, които можеш да измъчваш, колкото си искаш. Заблуждаваш се!

Пръстите му се впиха в раменете й, устата му намери устните й и я целуна страстно. След това я отблъсна от себе си.

— Ти си истинско дете! На двадесет и четири години! Едно невинно малко момиче! Добре, запази си невинността за твоя Джулиън. Не ме дразни! Нито съм ти прислужник, нито съм чак толкова безопасен! Хайде, пресегни се, отвори мрежата и ми подай омарите!

Арайа не успя да реагира веднага. Вдигна ръка към устните си. Джулиън я бе целунал веднъж, но онова бе нежна целувка… Дори преди това бе поискал разрешение…

— Мразя ви!

— Хубаво! И аз не твърдя, че те обичам кой знае колко!

Закуската мина в мълчание. След като се нахраниха, Джей Ти си запали цигара. Арайа почти отвори уста да му каже, че трябва да поиска разрешение от нея, но после промени решението си. Не й се искаше да се впуска в словесни битки. Просто копнееше за мига, в който ще може най-сетне да напусне острова.

Като изпуши цигарата си, той стана, разпореди се мрачно да не мръдва от лагера и изчезна нанякъде.

Арайа остана да седи дълго неподвижна, обвила колене с ръце. Мислеше за дядо си. Кога ли ще може да види отново познати лица и места!

След като Джей Ти не се върна и след няколко часа, Арайа тръгна към брега. Монтгомъри лежеше под палмата, очите му бяха затворени, ризата, както винаги, разкопчана. Пушката стоеше опряна на палмата.

— Пак ли ще ловиш риба? — попита той вяло.

Тя не отговори. Шумът от приближаваща моторница стресна и двамата. Джей Ти светкавично скочи.

— Залегни! — заповяда той. — Оставаш тук, докато не ти кажа, че е чисто!

Той взе пушката и се втурна по плажа.

Арайа се прикри зад палмата. Видя го как изведнъж спря и започна да маха към лодката. Тя се изправи, приглади роклята си и поприбра косите си. С тази разпарцалосана рокля и с тази глава, невиждала фризьор от цяла седмица, не се чувстваше много добре, но се опита да направи възможно най-доброто при това положение.