Джуд Деверо - Принцесата

— Каквото и да е, поне мога да се обличам сам и никога няма да пукна от глад. Отиваш сега в лагера и оскубваш патицата! И този път няма да клинчиш!

— Мразя го! — прошепна Арайа, докато скубеше перушината. — Винаги ще го мразя!

— Ти още ли не си свършила?

Арайа скочи.

— Колко пъти трябва да ви казвам, че трябва да искате разрешение, за да останете в мое присъствие?

— Обадих се. — Той изгледа голите й ръце. — Усещаш ли, че пак си седнала на слънце?

— Ще седя където поискам.

Джей Ти сви рамене, наведе се над раците и започна да ги мие.

— Ох, ще го ненавиждам през целия си живот! — прошепна Арайа тихичко, та да не я чуе. — Ето, патицата е оскубана — каза тя след няколко минути. Опита се да стане, но й причерня, всичко около нея се завъртя и тя падна в безсъзнание.

Когато дойде на себе си, лежеше на хамака. Монтгомъри се бе надвесил над нея със загрижено лице.

— Проклета жена! Ще се свариш в тази рокля! Не стига че си гладна, ами сега получи и слънчев удар! — Той се обърна и промърмори на себе си. — Аз ако можех да издържа толкова, щяха орден да ми дадат!

Арайа се чувстваше ужасно слаба. Като погледна ръцете си, видя, че кожата й е зачервена като огън. След няколко минути Монтгомъри пристигна с чиния, на която бе сложена една опечена риба и няколко сварени рака. Трудно й бе да седне в хамака. След няколко несполучливи опита Монтгомъри взе чинията, наведе се и вдигна Арайа на ръце.

— Какво си позволявате! — изписка тя възмутено и цялата настръхна.

Той я сложи на дървеното трупче-възглавница и сложи чинията в скута й.

— С три деца да бях дошъл тука, по-малко главоболия щяха да ми създадат! — Тя започна да яде. Той изпъшка и й подаде ножа си. — Ти думичката „благодаря“ не знаеш ли?

Арайа не обърна внимание на забележката му и започна да се храни. Само доброто й възпитание я спираше, да се нахвърли лудо на храната. Изискано поставяше късче след късче в устата си, докато Монтгомъри се въртеше около огъня. Преди още да е изяла раците и рибата, той плъзна в чинията й четвъртинка от патицата. С помощта на ножа и на пръстчетата си тя успя да се справи с месото.

Монтгомъри се изненада, като видя празната чиния. Въздържа се обаче от всякакъв коментар, като видя упоритото изражение на лицето й.

— Сега ще ти помогна да махнеш тези дрехи — каза само той.

— Мо-оля?

— Вече припадна веднъж. Флорида е прекалено жарка за такова облекло. Ще разкопчея копчетата, ще се скриеш зад дърветата и ще си свалиш бельото. Няма защо да се страхуваш, нищо няма да ти направя.

Той разкопча роклята й и кимна мълчаливо към гъсталака.

Арайа изчезна зад дърветата, вирнала надменно глава. Знаеше, че е прав за жегата и за нейното състояние. Но се ядосваше, че я командва така безцеремонно. Въпреки това смъкна част от дрехите си: най-напред фустата, след това копринения комбинезон. За розовия корсет се поколеба, но се реши и го смъкна решително. Уф! Толкова я притесняваше… След това нахлузи копринената черна рокля. Имаше нещо едва ли не нечестиво в това усещане на коприната по голата й кожа — какво блаженство! Изпита угризения като си спомни думите на майка си, която непрекъснато й набиваше в главата, че една принцеса не бива да показва безсрамно на показ формите на тялото си. Срамуваше се малко, когато излезе от прикритието на дърветата, но след това изправи гръб и си помисли:

„Ако успея да игнорирам факта, че не нося корсет, то и този примитивен тип няма да го забележи!“

Но се лъжеше. Джей Ти се ококори, след това бързо отвърна поглед, за да започне след това да я оглежда вече подробно. Арайа направи усилие да не забелязва това, обърна се и се отправи към плажа.

Къде тръгна?

— На брега, искам да видя за кораби — отвърна тя.

— Няма да ходиш! Оставаш тук!

— Лейтенант Монтгомъри! Мога да се подчинявам, само на кралските заповеди — каза тя остро.

— Слушай, детенце! Тук кралят съм аз! Трябва да те пазя, това е мой дълг. Оставаш тук, да си ми под око!

Арайа го стрелна гневно с очи и упорито продължи пътя си, но той я хвана за рамото и изсъска:

— Ти май недочуваш! Тук обикалят германски подводници!

Арайа се откъсна с рязко движение.

— Аз имам родственици в Германия! Възможно е някоя германска подводница да ме върне при дядо ми.

Джей Ти отстъпи крачка назад и се взря в нея, като че ли виждаше някакво изкопаемо.

Ние сме във война с Германия! — каза кратко той.

Вашата страна да — отвърна Арайа остро. — Не и моята.