Джуд Деверо - Благословията

И всичко това се произвеждаше и стерилизираше в Абърнати, Кентъки, осигурявайки хиляди работни места в един град, който някога бе имал петдесет и два процента безработица. „А малкото хора, които имаха работа, се трудеха извън града — казваше се в статията. — Но Джейсън Уайлдинг промени това.“

Имаше и други статии, които се занимаваха не толкова с фактите, колкото с философстване защо Уайлдинг е направил това. „Каква ли е изгодата за него?“, бе въпросът, на който всеки търсеше отговор. Защо се отказваше от толкова много, за да спечели толкова малко? Дори се носеха слухове, че Джейсън Уайлдинг не притежава и една акция от „Чарлз и ко“, но никой не им вярваше.

Ейми остави папката и затвори очи. Как ли щеше да реагира, когато го видеше отново? Беше ли се променил през последните две години? За личния му живот не се пишеше почти нищо и Ейми знаеше само, че излиза с много жени, но все още не е женен.

— Заспивай! — прошепна гласно тя, сякаш можеше да заповяда на съзнанието си да се укроти, но когато това не стана, извади скицника и започна да рисува.

В самолета беше студено. Тя беше чела, че авиокомпаниите нарочно не отопляват салоните, за да държат пътниците по местата им. Ако започнеха да отопляват, пътниците щяха да се събудят и да започнат да разговарят и да се разхождат. „Все едно че сме гущери“, помисли си тя навремето, когато го прочете.

Милдред й беше казала, че Джейсън иска сюжети от „Хиляда и една нощ“ и Ейми бе огледала доста стари илюстрации, за да нахвърля идеите си. Чудеше се обаче как ще илюстрира тези приказки в обществена библиотека, след като в повечето от тях имаше секс и насилие.

— Ще е се справиш — каза й тогава Милдред. — И ще успееш да понесеш срещата с Джейсън. Той все още е влюбен във вас с Макс.

— Да бе — отговори й Ейми. — Затова е излизал с почти всички жени в Абърнати. Поне така прочетох в една статия. А и не се престара да ме търси, нали?

— Ейми, той… — започна Милдред, но Ейми я прекъсна.

— Виж, тогава между нас нямаше нищо, освен че ме смяташе за човек, който се нуждае от милостиня. И толкова му хареса да се прави на Дядо Коледа с мен, че реши да го направи и с целия град. Още ли не са му издигнали паметник?

— Ейми, нещата не стоят точно така. Тук не му е лесно. Би трябвало да се запознаеш с Дорийн.

— А, да! Не забравяй, че смятам да стоя в Абърнати само шест седмици. Може и да не успея да се запозная с всички жени, с които си е имал работа през тези две години!

— Добре де — отвърна Милдред. — Нека да бъде твоето. Всичко, за което те моля, е да дойдеш тук с моя внук и да ми позволиш да го видя. Моля те, умолявам те! Едва ли си толкова жестока, че да откажеш на една баба…

— Добре! — отстъпи Ейми. — Ще го направя. Той знае ли, че ще дойда точно аз?

— Не. Няма представа, че някой знае къде си. Не че и аз го знам от кой знае колко време. Е, кажи ми, моят внук научи ли се да пълзи?

— Не. Премина от седене направо в тичане. Милдред, ще престанеш ли да говориш така, че да ме караш да се чувствам виновна?

— Не. Мисля, че съм много добра в това отношение, какво ще кажеш?

Ейми неволно се усмихна.

— Най-добрата — каза тихо тя. — Ти си най-добрата.

Така че сега пътуваше със самолета, а Макс спеше спокойно до нея. Връщаше се в Абърнати и й предстоеше да се срещне с мъжа, присъствал във всяка нейна мисъл през последните две години. Но въпреки мислите, въпреки прочетеното и казаното от Милдред, тя знаеше, че тогава е постъпила правилно, като го е напуснала. Може и да си бе все същият, може би все още се опитваше да купи всичко, което искаше, но тя определено се бе променила. Нямаше я вече глупавичката малка Ейми, която чакаше някой мъж да дойде да се погрижи за нея. Сега, като си помислеше, май точно това бе правила по времето, когато се беше запознала с Джейсън.

Но незнайно как, в онази ранна коледна сутрин бе намерила смелост да си отиде. Сега, две години по-късно, все още се възхищаваше от себе си за този кураж — кураж, породен от страх, защото виждаше едно бъдеще без свобода. Виждаше как тя, Макс и всички други деца, които щяха да им се родят, ще бъдат погълнати от машината Джейсън Уайлдинг.

Така че напусна Абърнати с автобус и отиде в Ню Йорк, където се обади на една съученичка от гимназията. Бяха поддържали връзка през годините и тя се зарадва, когато Ейми се появи на вратата й. И именно тази приятелка я заведе в едно издателство, за да покаже рисунките си на редактора, а когато я назначиха като художник на илюстрации за детски книжки, й помогна да си намери апартамент и бавачка за Макс. Разбира се, помогнаха й и перлите, подарени от Дейвид. Направо се слиса, когато разбра, че са истински, а парите, които получи за тях, й позволиха да обзаведе апартамента си и да плати наема за четири месеца.