Джуд Деверо - Благословията

По дяволите! Беше по-хубав, отколкото си го спомняше. По дяволите и пак по дяволите!

Когато апетитната блондинка се наведе към него, Ейми изпита желание да й оскубе косата.

— Само че нямам право — прошепна и Макс я погледна въпросително. Тя приглади косата му и се усмихна, а той се обърна, за да погледне мъжа, застанал само на няколко метра от тях.

Ейми се укори. Беше дошла тук да работи и нищо повече. Работа, от която се нуждаеше. Работа, която…

„Добре де — каза си тя. — Забрави го. Забрави Джейсън. Спомни си какъв номер ти изигра. Спомни си всички снимки, на които си го видяла е разни бляскави жени, увиснали на ръката му.“

Ейми си пое дълбоко дъх, стисна още по-здраво ръката на Макс и пристъпи напред. Преди да се е обърнал да я види, тя произнесе:

— Джейсън, колко се радвам отново да те видя.

Той се обърна и Ейми му протегна ръка.

— Изобщо не си се променил — каза тя и кимна към Дорийн, която стоеше до него. — Все още почитател на дамите, както виждам. — После кимна на Дорийн, сякаш бяха големи приятелки, които споделят някаква тайна.

Имаше чувството, че ако замълчи, ще припадне. Едва издържаше втренчения поглед на Джейсън. Искаше й се да му се хвърли на врата и…

— Къде беше? — попита той, сякаш беше отишла до бакалницата и се бе върнала след пет часа.

— О, къде ли не! А ти къде беше? Аз пък защо ли питам!

Знаеше, че се държи като глупачка, но блондинката притежаваше всичко, което липсваше на Ейми, и това я тревожеше. Разбира се, че не ревнуваше. Само дето й се искаше да има приятел, чието име да изпусне уж случайно.

— Изглежда, потръгнало ти е — каза той, като кимна към кашмиреното й палто е мек вълнен шал с индийски десен. Отдолу беше облечена с кашмирен пуловер, панталони от фина вълна и ботушки от най-меката ярешка кожа. Златото проблясваше меко от ушите, шията, китките и токата на колана й.

— О, да. Но както… — Тя се озърна отчаяно и погледът й попадна върху пакетче чипс „Арнолд“. — Както казва Арни, аз си падам по хубавите неща.

Джейсън се намръщи и тя се усмихна вътрешно. Сърцето й се беше разтуптяло от лъжата, но когато погледна Дорийн, не успя да се сдържи:

— Макс, ела да поздравиш един мой стар приятел. И твой.

Тя вдигна Макс, който гледаше напрегнато мъжа, сякаш се опитваше да си го припомни. Джейсън искаше да го вземе на ръце, но гордостта му надделя. Какво беше очаквал? Че някой ден Ейми ще се върне, ридаейки, в живота му и ще му каже, че се нуждае от него, че светът е студен и жесток и той трябва да я защитава? На това ли се бе надявал? А с нея бе станало точно така, както казваха всички: беше продължила живота си, докато Джейсън стоеше на едно място и чакаше.

Е, какво трябваше да й каже сега — че е всичко за него? Че докато е въртяла луда любов с някой си „Арни“, той е мислел за нея всяка минута, всеки ден? Как пък не!

Неочаквано, още докато обмисляше какво да отговори на Ейми, Дорийн го прегърна през кръста и го притисна към себе си със скандална интимност.

— О, съкровище, Макс не е ли най-сладкото мъниче? — задърдори тя, без да обръща внимание на смаяния поглед на Джейсън. — Нямам търпение да си имаме наше собствено.

— Съкровище? — попита Ейми и Джейсън се учуди, когато я видя да се стъписва.

Прекалено услужливата Дорийн отново се намеси:

— А, това ли! Е, Джейсън не обича да го наричам „съкровище“ пред хората, но аз все му казвам, че това си е в реда на нещата: сгодените винаги се наричат с разни глупави имена.

— Сгодени? — едва прошепна Ейми.

Джейсън понечи да махне ръката на Дорийн от кръста си, но тя хвана пръстите му и се облегна на него, сякаш се бяха сраснали като сиамски близнаци.

— О, да! — измърка тя. — Ще се женим само след шест седмици, а все още имаме да купуваме тооолкова много неща за къщата.

Джейсън се сети, че трябва да престане да я зяпа така глупаво. Предполагаше, че Дорийн се опитва да му помогне и затова е съчинила тази история, но този път наистина бе отишла твърде далеч. Как, за бога, щеше да обясни всичко на Ейми? И щеше ли да му повярва тя?

— Сигурна съм, че Джейсън ще може да си позволи всяка къща, която пожелаеш — каза тихо Ейми.

— О, да, вече съм я избрала, но той не е съгласен. Не смяташ ли, че е много подло от негова страна? — Тя сръга Джейсън, без да обръща внимание на унищожителния му поглед.

— Ужасно — каза едва чуто Ейми.

— Но пък предполагам, че твоят Арни би ти купил най-хубавата къща в града — рече Дорийн.

Ейми изправи рамене.

— Разбира се. — След това загърна вълненото шалче около яката си. — Най-голямата и най-хубавата. Само да поискам — и е моя. Сигурна съм, че и Джейсън ще направи същото за теб.