Джуд Деверо - Благословията

— Същият. Паркър живееше в къщата на Дейвид, докато Джейсън беше при теб, та двамата се опознали и… ами… Както и да е, Джейсън така и не можа да намери друга като Паркър и когато тя го помоли да вземе на работа сестра й, той се съгласи с готовност. Поиска да уволни Дорийн още първия ден, защото продаде колата му за един долар — но, това е друга история, — но точно тогава научи, че Паркър е бременна, а Дейвид му каза, че ако уволни сестра й, жена му ще пометне.

— Съпругът ми загина, когато бях бременна, но аз не пометнах — рече Ейми.

— Шшшт! Нека не издаваме малките си тайни, а? Сигурна съм, че Дейвид просто искаше да има мир, така че още веднъж прилъга батко си. — Милдред се изкикоти. — Джейсън постоянно разправя как иска да се върне в Ню Йорк, където хората не били толкова лукави, непочтени и неискрени, колкото в Абърнати. Но както и да е, все пак се съгласи да задържи Дорийн, докато Паркър роди, а по последна информация бебето закъснява с две седмици. Предполагам обаче, че веднага щом се роди, Дейвид ще измисли друга причина брат му да задържи Дорийн. Но според мен, ако не я уволни скоро, ще я убие.

— Или ще се ожени за нея — добави тихо Ейми.

— Бих искала да ми разкажеш за това — каза сериозно Милдред. — Какво точно каза Дорийн?

— Нещо за къщи и сребърни прибори… Не знам. Чувствах се доста нещастна, а Макс го харесва.

— Откъде разбра?

— Защото тя каза така. Каза, че в момента избирали порцелана и…

— Не, как разбра, че Макс харесва Джейсън?

— Защото през цялото време го гледа, без да изважда книги от рафтовете и да наднича какво има в кутиите за боя. Стоеше до мен и не се катереше никъде. Но всъщност Макс винаги го е харесвал.

Милдред я изслуша, без да каже и дума; след това изгледа Ейми с присвити очи.

— Моят внук има нужда от баща. А на теб ти трябва съпруг. До гуша ми дойде да живееш тайно някъде и аз да не мога да виждам внука си, когато поискам, и…

— Моля те, Милдред! И бездруго се чувствам ужасно.

— Но не достатъчно, за да компенсираш това, че пропуснах две години от живота на внука си — сопна й се Милдред.

При тези думи Ейми се изправи.

— Мисля, че трябва да вървя.

— Да — рече тихо Милдред. — Трябва да вървиш. Трябва да избягаш, както направи, когато Джейсън поиска да му станеш жена. — Гласът й стана още по-нисък. — И както когато се омъжи за Били.

— Не съм бягала! — възрази Ейми, но отново седна. — Били винаги е бил добър с мен. Той…

— Той ти даде причина да се криеш. Даде ти причина да стоиш на разстояние от всичко в живота. Можеше спокойно да родиш бебето си и да стоиш в онази стара къща и никой нямаше да очаква нещо повече от съпругата на градския пияница, нали? Да не мислиш, че не знам какво ставаше? Обичах Били с цялото си сърце, но знаех какво представлява и виждах какво става. А когато Били умря, ти не се осмели да излезеш от онази къща. Е, кажи ми, Ейми, какво направи, когато избяга от Джейсън? Продължи да се криеш? Настани се в някакъв апартамент, където си рисуваше картинките и излизаше само със сина си?

— Да — отговори тихо Ейми и очите й отново се наляха със сълзи. Едрите капки преляха и се затъркаляха надолу по бузите й, но тя не вдигна ръка да ги избърше.

— Добре, Ейми, ще ти кажа някои истини, които няма да са ти приятни. Нанесе на Джейсън такава рана, че не знам дали някога изобщо ще се оправи. Той е живял труден живот и е научен да не отдава лесно любовта си. Но я предложи на теб и Макс, а ти се изплю в лицето му и си отиде. Наистина, наистина го нарани.

Ейми си пое дълбоко дъх.

— Е, и как да си го върна? Тази сутрин се държах ужасно. Излъгах го и му казах ужасни неща. Трябва ли сега да отида при него и да му кажа истината?

— Тоест да му кажеш, че си научила урока си и толкова го желаеш, че чак те боли?

— Да, о, да! Едва когато го видях, осъзнах колко много го желая.

— Миличка, ако отидеш при един мъж и му кажеш, че си сгрешила, ще прекараш остатъка от живота си в извинения.

— Какво? Нали току-що ми каза, че съм го наранила? Не е ли редно да му кажа, че съжалявам за това?

— Направи го и ще съжаляваш.

Ейми пъхна пръст в ухото си и го размърда, сякаш да го отпуши.

— Прощавай, но май съм оглушала. Би ли повторила?

— Виж, ако искаш един мъж, трябва да го накараш да дойде при теб. Знаеш, че съжаляваш, задето си избягала, но не бива да му даваш да разбере. Нали схващаш, за мъжете завладяването е всичко. Той трябва да те спечели.

— Но той вече го направи. Тогава положи доста усилия за мен и Макс, но в главата ми се въртеше откачената идея, че…