Джуд Деверо - Благословията

Милдред я прекъсна:

— Кого го е грижа за миналото?

— Но ти току-що каза, че съм избягала, скрила съм се и…

— Така е. А сега слушай, вече измислих един план. И то план е главно П. Когато приключим е Джейсън, той няма да знае откъде му е дошло.

— Сигурно съм изтощена от часовата разлика, та затова не чувам добре. Мислех, че съчувстваш на него. Мислех, че с него е постъпено несправедливо.

— Вярно е, но какво значение има кой е прав и кой крив? Виж какво, не можеш да спечелиш един мъж с извинения и истина. Не, само номера и увъртания. А, и сексапилното бельо помага.

Ейми гледаше със зяпнала уста жената с фантастичната прическа пред себе си. Милдред Томпкинс не изглеждаше да е от тези, които прилагат подобни трикове. По-вероятно бе да хване мъжа с ласо и да го жигоса.

— Бельо ли? — успя да промълви тя най-сетне.

— Привеждала ли си се някога във форма?

— Аз… ъъъ…

— Така си и мислех! Е, ще накарам Ларс, фризьора си, да ти оправи косата. Пред Джейсън, разбира се. И можем дори да помогнем на Дорийн да си получи къщата. Защо не? Джейсън може да си я позволи, а Дорийн вероятно ще се омъжи за някой страхотен тип, който ще я пердаши преди лягане и след ставане, така че ще й е нужна къща. А и ти ще имаш нужда от доста помощ за стенописите. Плюс това… Защо ме гледаш така?

— Май никога не съм те познавала наистина.

— Миличка, още нищо не си видяла! А сега да идем при внука ми.

Когато се събуди два дни по-късно, Ейми знаеше къде се намира. Лежеше в някогашната си спалня в Салма Плейс. Тя отметна завивката и отиде до съседната стая, за да провери Макс. Той спеше спокойно по корем и по всичко личеше, че не е помръднал цяла нощ.

„Горкичкият — помисли си тя, — вероятно ще спи още два часа.“

След като подпъхна завивките и приглади косата му назад, тя отиде в кухнята. Но тази кухня с нищо не наподобяваше старата, в която някога се бе опитвала да готви. Вече нямаше стари, ръждясали съдове, нито напукан, разръфан линолеум.

Не се изненада, когато видя прясно свареното кафе в машината и все още топлите кифлички на плота. „От Чарлз — с обич“, пишеше на картичката до купата. Обзета от някакво предчувствие, тя отвори хладилника и видя, че е зареден. Имаше закуска за Макс от палачинки и ягоди и малка кошничка, завързана с червена панделка. Изобщо не се изненада, задето Чарлз знаете, че двамата с Макс спят в къщата, където малкият бе прекарал първите седем месеца от живота си. В Абърнати никой не пазеше тайна.

Ейми отиде в дневната с кафе, две кифлички и твърдо сварено яйце в ръце и се усмихна, когато зърна огъня в камината — огън, който не пушеше. Щеше да бъде страшно приятно да седи, да пие кафе, да закусва и размишлява на спокойствие как в рамките на двадесет и четири часа се е озовала тук.

„Всичко започна с това, че Макс не искаше да стои при Милдред и новата бавачка — помисли си тя с усмивка. — Но всъщност не започва ли всичко с Макс?“

Предния ден Ейми беше влязла в библиотеката, усещайки топлината на притиснатото до нея телце. Макс беше склонил глава на рамото й, както правеше, когато го болеше нещо, или както в този случай, когато бе изтощен. „Девет и половина“, помисли си тя. Смяташе до това време да е прехвърлила поне две скици върху стените, а едва сега пристигаше в библиотеката. Джейсън я посрещна вбесен.

— Как очакваш да свършиш само за шест седмици? — каза яростно той. — Не съзнаваш ли с колко малко време разполагаме? След шест седмици трябва да отворим библиотеката. Ще дойде президентът на Съединените щати. Това за теб може да е нищо, но не и за жителите на Абърнати.

— Млъкни, ако обичаш! — рече невъзмутимо Ейми. — И недей да ми говориш с този тон. Стига ми един нервен мъж за тази сутрин.

— Мъж ли? — попита Джейсън и лицето му посърна. — Предполагам, че твоят… твоят…

Ейми знаеше, че той се опитва да каже „годеник“, но думата не иска да излезе от стиснатите му устни. Може би по-късно щеше да й е приятно да играе игричката, намислена от Милдред, но не и сега. Беше прекалено уморена.

Джейсън сякаш прочете мислите й.

— Макс — каза тихо той. — Имаш предвид Макс.

— Да, разбира се, че имам предвид Макс! Не спа почти цяла нощ. Сигурно го плаши новото място, а и само след няколко часа вече не искаше бавачката, която Милдред нае. Никога не му е било приятно да стои с непознати. Знаеш колко внимателно подбира хората, които харесва.

Джейсън я погледна и повдигна вежда, с което искаше да каже: точно с това започна всичко. Но си замълча и пое от ръцете на Ейми порасналото и натежало спящо момченце с такава лекота, сякаш го правеше от години, и го приюти на рамото си. Макс се отпусна умърлушено върху него.