Джуд Деверо - Благословията

Джейсън й отправи поглед, с който искаше да й покаже, че никой не й е искал мнението, и тя млъкна.

После той оправи яката на Макс и момченцето сякаш застана по-изправено.

— Искаш ли да нарисуваш нещо?

Макс кимна, но все още го гледаше предпазливо: знаеше, че не му е позволено да пипа боите на майка си.

— Добре, Макс, старче, какво ще кажеш да изрисуваш залата, където спа тази сутрин?

Очите на Макс се разшириха и той се обърна да погледне майка си.

— Не ме гледай; на мен ми е казано да си държа езика зад зъбите — рече Ейми, скръстила ръце на гърдите си.

Джейсън сложи ръка на бузата на Макс и обърна лицето му към себе си.

— Това си е наша работа. Мъжка. Никакви жени. По лицето на Макс се изписа такова въодушевление, че Ейми изпита желание да изкрещи от яд. Не беше възможно любимото й момченце вече да се е превърнало в мъж!

— Е, Макс — рече Джейсън, — искаш ли да изрисуваш онази зала или не?

Този път Макс не погледна към майка си, а закима енергично.

— Добре, а сега първото, което трябва да направиш, е да си намислиш какво ще рисуваш, нали?

Макс отново кимна и личицето му бе напълно сериозно.

— Знаеш ли какво искаш да нарисуваш?

Макс кимна.

Джейсън почака, но когато детето не каза нищо, той вдигна поглед към Ейми.

— Идеята не беше моя — каза тя. — Ти ще чистиш после след него.

Джейсън отново погледна момчето и се усмихна.

— Кажи ми какво искаш да нарисуваш.

— Маймуни! — извика Макс толкова силно, че Джейсън се стресна.

— Добре — засмя се той, — нека бъдат маймуни. Знаеш ли как да рисуваш маймуни?

Макс закима толкова яростно, че целият се затресе. Джейсън го хвана за раменете и каза:

— А сега искам да ме чуеш добре. — После, когато разбра, че момчето е насочило цялото си внимание към него, продължи: — Искам да отидеш с тази дама — името й е Дорийн, и да си вземеш всичко, от което ще имаш нужда, за да нарисуваш маймуните. Големи маймуни, малки маймуни. Цяла стая, пълна с маймуни. Ясно? Макс кимна.

— Някакви въпроси?

Макс поклати отрицателно глава.

— Добре. Обичам мъжете, които умеят да се подчиняват на заповеди. А сега иди с Дорийн, докато аз работя с майка ти. Става ли?

Макс отново кимна, а Джейсън се изправи и погледна Дорийн. Тя протегна ръка, момчето я пое и двамата изчезнаха сред редиците рафтове.

— Нямаш представа какво направи — рече Ейми. — Не можеш да позволяваш на двегодишно дете да прави каквото си иска в магазин. Един господ знае какво ще купи и…

Джейсън я хвана за ръката и я дръпна в обратната посока.

— Хайде да вземем това, което ще ти е нужно, и да се махаме. Ако караме с това темпо, президентът ще пристигне, преди да сме започнали да рисуваме.

— Тогава може би трябваше да поръчаш консумативите, преди да дойда. Изпратих предварително списък на Милдред.

— И всичко беше купено — каза под нос Джейсън.

Ейми се спря.

— Защо тогава ще купуваме още?

Джейсън въздъхна.

— Писала си водни бои и Дорийн е взела детски боички.

— Но аз поръчах литри… О, господи! Колко боички е взела?

— Нека просто кажем, че всяко дете в Кентъки вече има чисто нов комплект водни боички.

— А! — усмихна се Ейми, а след това не се сдържа и прихна. — Чак ме е страх да попитам за шрайбпроектора.

— Знаеш ли, че когато обърнеш един апарат за диапозитиви обратно, всичките му диапозитиви падат навън?

— Не, никога не съм опитвала такова нещо. А ти откъде знаеш?

— Ами Дорийн купи тринадесет различни марки и не можа да намери измежду тях нито един, който да може да се използва наопаки.

— Разбирам — отговори Ейми, като едва се сдържаше да не избухне в смях. — Хубаво е, че ще се жениш за нея, иначе още две седмици — и ще си разорен.

— Ейми, трябва да поговоря с теб за това.

— Така ли? — рече тя. — Надявам се, че няма да ми кажеш нищо лошо, защото при лоши новини се разстройвам и не мога да работя. А пък Арни… Ау! Това пък защо?

— Извинявай, не исках да ти причиня болка — каза той и пусна ръката й. — Искаш ли да си вземеш всичко необходимо и да се махаме оттук?

През следващия час и половина Ейми се съсредоточи върху покупките на материали за огромния художествен проект, който й предстоеше да изпълни, и не можа да не си помисли колко е хубаво, когато парите не са проблем. Беше й много приятно, че може да си купи най-хубавите марки бои, най-качествените четки, най-добрите…

— Това ще струва доста — каза тя и вдигна поглед към Джейсън, но той само сви рамене.

— Още какво ще ти трябва? — попита я и погледна часовника си. Очевидно беше отегчен и искаше час по-скоро да си тръгват.