Джуд Деверо - Благословията

За нея обаче не можеше да се каже същото, тъй като синът й се бе превърнал в непознат. Той влезе е маршова стъпка в определената му от Джейсън зала, следван от натоварената с материали Дорийн, и затвори вратата.

И Ейми не го видя до края на деня. Сутринта се бе притеснявала, че Макс ще се травматизира, ако се раздели с нея за повече от три часа, а сега й се струваше, че му се иска тя изобщо да изчезне от мъничкия му свят.

— Недей да ревнуваш — каза Джейсън зад нея. — Макс вероятно признава Дорийн за човек е равен на неговия интелект.

— Не ревнувам! — тросна му се тя. — И престани да говориш лошо за жената, която обичаш!

За да я подразни, този път Джейсън не опроверга връзката си с Дорийн, а подметна, и то така, че само Ейми да го чуе:

— Но тя има други положителни качества.

В този момент Дорийн влезе във фоайето и всички мъже в библиотеката я зяпнаха.

— Да пукнеш дано! — рече Ейми, вирна нос и се отдалечи, а Джейсън се разкиска зад нея.

Но Макс сякаш изобщо не усещаше липсата на майка си. Всъщност не се видяха през целия ден, тъй като той предаваше поръчките си на Дорийн.

— Пита какво ядат маймуните — каза Дорийн при първото си излизане от Страната на тайните, както я бе нарекла Ейми, когато Макс нареди на новата си приятелка да не позволява на никого, включително и на майка му, да влиза в залата.

— Какво знам аз? — рече през рамо Ейми. — Аз съм само негова майка.

— Растения — отвърна Джейсън. — Листа на дървета.

Дорийн се върна в стаята, но излезе оттам почти веднага.

— Иска картинки с това, което ядат маймуните.

Ейми отвори уста да каже нещо, но Джейсън я изпревари:

— Нека аз.

След това порови из книгите и извади няколко за маймуните и естествената им среда. Една от книгите беше японска.

Дорийн отнесе книгите в стаята, но скоро излезе с една от тях в ръка.

— Казва, че иска още книги като тази. Не знам какво има предвид, щото на мен ми изглежда съвсем като останалите.

— Японска живопис — рече Джейсън, изчезна отново между рафтовете и след малко се върна с пълни ръце.

Когато пое книгите, Дорийн каза:

— Той е особено дете.

В четири следобед Милдред се появи с три кошници ядене и каза на Ейми, че смята да я изведе на „обяд“.

— Времето за обяд мина преди четири часа — рече Ейми, — като гледаше съсредоточено цвета на една от конските глави, които се опитваше да нарисува.

— А ти обядва ли? — попита Милдред.

Ейми не отговори. Милдред я хвана за ръката и я задърпа към вратата.

— Но аз…

— Това са мъже. Няма да работят, ако наблизо има нещо за ядене, така че имаме около четиридесет минути изцяло на наше разположение.

— Но Макс…

— Доколкото виждам, май се е влюбил в Дорийн.

Ейми се намръщи.

— От колко време ни наблюдаваш?

Милдред й отговори едва когато се настаниха в едно от сепаретата на отсрещното кафене, поръчаха и пред тях се появиха питиета:

— Само от няколко минути, но преди това Лиза Холдинг е ходила до библиотеката, за да вземе книга за патологичната психология — всъщност тя е сгодена за момчето на банкера, но е хлътнала по Рафаел, така че е отишла да го види, — и казала на братовчедка си, която казала на моята фризьорка, а тя пък ми каза, че…

— Казала ти е какво става — довърши вместо нея Ейми.

— Разбира се. Всички умираме да разберем какво ще се получи между теб и Джейсън.

— Нищо, наистина нищо. Всички мъже в библиотеката са толкова хлътнали по Дорийн, че спират работа всеки път, когато тя излиза от онази зала. Дори и синът ми… — Ейми спря, за да си поеме дъх.

— Ревнуваш — кимна Милдред. — Това чувство ми е познато.

— Не ревнувам. Ще престанете ли всички да ми го повтаряте?

— Джейсън ти е казал, че ревнуваш?

Ейми отпи глътка кола, без да отговори на свекърва си.

— С Били не се бяхме разделяли, докато не навърши годинка. Един следобед сестра ми го взе да го гледа и след това той не ми позволи да го сложа да си легне.

После, когато отново не получи отговор, Милдред продължи:

— Е, как се спогаждате двамата с Джейсън? Направи ли ти вече предложение?

Ейми впери упорито поглед в сандвича, който току-що й бяха сервирали.

— Знам, че за теб това е игра, но не желая да допусна същата грешка като последния път.

— Искаш ли да поговорим? — каза внимателно Милдред. — Аз съм добър слушател.

— Искам да опозная Джейсън, да прекарам известно време с него. Направих голяма грешка с първия си брак и не желая да я повтарям.

Тя вдигна умолителен поглед към Милдред. Необходимо й бе да поговори е някого, но много добре съзнаваше, че тя е майка на Били.