Джуд Деверо - Благословията

И така, беше в Абърнати вече почти година и му се струваше, че е излизал с всички жени в Кентъки, няколко от Тенеси и две от Мисисипи. Но нито една от тях не го интересуваше. Все още не преставаше да мисли за Ейми и Макс. Къде ли бяха? Как изглеждаше сега Макс?

— Вероятно сега за нея се бият поне шестима — беше казала Милдред Томпкинс миналия месец. — Тя притежава онова качество, което кара мъжете да правят за нея разни неща. Искам да кажа, виж теб. Отказа се от всичко, за да й помогнеш.

— От нищо не съм се отказал, аз…

В очите на повечето хора усилията му да спаси родния си град изглеждаха велики и благородни, но за роднините и близките му в Абърнати, Кентъки, той просто „се топеше по едно момиче“.

Но каквато и да беше истината, положението не бе особено приятно и той неведнъж се бе заклевал да махне снимките на Макс от бюрото си и да положи усилия да се отнесе сериозно към някоя от жените, с които излизаше. Както беше изтъкнал брат му, не ставаше по-млад с времето и ако искаше семейство, трябваше да се заеме с това.

Но сега имаше други проблеми. Президентът на Съединените щати щеше да пристигне в Абърнати съвсем скоро, за да види някакви стенописи от „Хиляда и една нощ“, а Джейсън дори не разполагаше с художник. Съвсем по навик, той вдигна телефона и понечи да каже на Дорийн да го свърже с Милдред, но се сети до какво ще доведе това. Дорийн щеше да попита с коя Милдред по-точно да го свърже, сякаш не се обаждаше на бабата на Макс по три пъти седмично.

Джейсън набра номера, който знаеше наизуст, и дори не си направи труда да се представи, когато чу гласа й.

— Знаеш ли някой тук да може да нарисува в библиотеката стенописи от „Хиляда и една нощ“ и да го направи наистина бързо?

— О? Мен ли питаш? Питаш човек от малкия стар Абърнати? Какво стана с твоя прехвален градски художник?

Джейсън въздъхна. Останалите хора се държаха с него като със светец, но жителите на родния му град смятаха, че прави неща, които отдавна е трябвало да направи, и дори че това не е достатъчно.

— Знаеш, че този художник е считан за най-добрия в страната и един от най-добрите в света. Именно затова исках него за този град, но… — Той направи пауза, за да се поуспокои. — Виж, нямам нужда от караници тази сутрин.

— Какво е направила този път Дорийн?

— Поканила е президента с пет месеца по-рано и е променила темата на стенописите от детски приказки на „Хиляда и една нощ“.

Милдред подсвирна.

— Това ли е вече най-доброто й постижение?

— Не. Никога няма да надмине онзи път, когато уреди да доставят храната един ден след пристигането на тристата гости. Или когато изпрати новото обзавеждане в Южна Америка. Или когато…

— Чери роди ли вече?

— Не — процеди през зъби Джейсън. — Бебето закъснява вече единадесет дни, но Дейвид казва, че можело да са объркани датите и…

— Та какво беше това за стенописите? — прекъсна го Милдред.

Той й изложи набързо проблема. Цяла година, още от завръщането му в Абърнати, Милдред му бе оказвала безценна помощ. Тя познаваше всички и всичко. Никой в града не можеше и да мигне, без Милдред да разбере за това.

— Не слагай онези двама мъже в един и същи комитет — каза му тя веднъж. — Съпругите им спят заедно и те се мразят.

— Съпругите им?… — учуди се Джейсън. — В Кентъки?

Тя само повдигна вежди.

— Я не ми се надувай, градски шмекер такъв!

— Да, но съпругите им? — попита Джейсън, като усещаше как губи още малко от невинността си.

— Да не би да си мислиш, че като говорим бавно, живеем в някой филм на Пат Бун? Пък даже и старият Пат е сменил фасона, нали?

Така че щом се появеше проблем, Джейсън знаеше, че трябва да се обади на Милдред.

— Познаваш ли някого или не?

— Може би — каза най-сетне Милдред. — Може и да познавам, но не знам дали ще бъде… свободен.

— Ще платя двойно! — каза бързо Джейсън.

— Джейсън, миличък, кога най-сетне ще научиш, че парите не могат да решат всеки проблем?

— Тогава какво иска? Престиж? Президентът ще види работата му. А като се има предвид колко бързо се променят нещата в Абърнати, след двеста години стенописите още ще си стоят. Плюс това, колкото и да иска, ще му платя.

— Ще опитам — рече тихо Милдред. — Ще направя всичко възможно и веднага ще ти кажа какво е станало.

След като затвори, Милдред остана замислена няколко секунди. Въпреки острата си забележка за парите, дълбоко в себе си знаеше, че сегашният Джейсън и онзи, който беше дошъл в Абърнати преди година, не са един и същи човек. Беше се върнал в родния си град с намерението да се прави на Дядо Коледа, като си въобразяваше, че всички ще паднат на колене и ще му зацелуват краката от благодарност. Но скоро започна да се сблъсква с най-различни проблеми и стана част от тукашния живот. Беше започнал с желанието да остане на разстояние, надменен, далеч от жителите на града, но това не му бе позволено и тя бе убедена, че сега Джейсън не би приел да е другояче.