Джуд Деверо - Благословията

Подобно бе отношението и на останалите, които работеха за него. Така че Джейсън се върна в родния си град буквално сам. Или поне така се чувстваше тогава.

Джейсън погледна бебешките снимки на Макс на десния горен ъгъл на бюрото си. „Две години — помисли си той, — без да чуя нищичко и за двамата.“ Сякаш земята се беше разтворила, за да ги погълне. Бяха му останали само тези снимки, които някога измоли от Милдред, свекървата на Ейми, и ги постави в рамки от чисто сребро. Само най-доброто за неговия Макс.

Поне все още мислеше за детето като за свое. И в това отношение бе сам, защото никой не му съчувстваше, че чезне по една жена и едно бебе, които бе познавал само няколко дни.

— Съвземи се най-сетне! — каза веднъж баща му. — Жена ми умря. Не е имала избор дали да ме напусне или не, но това момиче, дето го търсиш, те е напуснало и оттогава не се е обаждало. Трябва да схванеш намека и да си набиеш в дебелата глава, че тя не е искала нито теб, нито парите ти и затова си е плюла на петите.

— Парите ми нямат нищо общо с това — отговори тихо Джейсън.

— Айде бе! Тогава защо даде една камара от тях на цяла пасмина от ония, дето си мушат носа навсякъде, за да я намерят? Ако не се е продавала, докато е била тук, кое те кара да мислиш, че ще успееш да я купиш, когато я няма?

Джейсън не можа да му отговори нищо, но пък баща му бе единственият човек на света, който можеше да го накара да се почувства като непослушно деветгодишно момче.

Дейвид прояви даже още по-малко съчувствие и единственото лечение, което измисли за брат си, бе да го запознае с други жени. В началото спомена нещо за „ухажване по кентъкски“ и Джейсън разбра какво означава това едва когато започна да пристига храната. Неомъжени жени, разведени жени, жени, които се канеха да се развеждат, изникваха на вратата му с бурканчета или чинии с лакомства.

— Помислих си, че ще искаш да опиташ от моята туршия — мъркаха те. — Миналата година е нея спечелих синя лента на щатския панаир.

На третата седмица от пристигането му кухнята му вече бе пълна с всички видове туршии, сладка и сосове, известни на човечеството. А хладилникът му винаги беше натъпкан с кейкове и зелеви салати.

— За мъж ли ме мислят или за шопар, който трябва да бъде угоен? — попита Джейсън брат си една вечер, докато седяха в бара на чаша бира.

— По малко и от двете. Тук е Кентъки, нали разбираш. Виж, големи ми братко, трябва да излезеш с някоя от тях. Трябва да се върнеш към живота и да престанеш да бленуваш за нещо недостижимо.

— Аха, и аз така предполагам, но… Нали не смяташ, че могат да ме сложат в саламура и да се състезават на следващия панаир?

Дейвид се засмя:

— Може би. Но за всеки случай опитай първо с Дорис Милър. Нейният специалитет е джин от черничеви плодове.

Джейсън се поусмихна.

— Добре, ще опитам. Но…

— Знам — отвърна тихо Дейвид. — Ейми и Макс ти липсват. Ала трябва да продължиш да живееш. Тук жени колкото щеш. Виж мен. Бях луд по Ейми, но след това срещнах Чери и… — Побърза да млъкне, защото на Джейсън още не му беше минало, задето е загубил чудесната си секретарка и е принуден да търпи Дорийн.

Така че сега излизаше с най-различни жени и те всичките без изключение се влюбваха в парите му.

— Че какво очакваш? — попита троснато снаха му. — Ти си богат, хубав, хетеросексуален и свободен. Разбира се, че ще се опитват да се омъжат за теб.

Джейсън харесваше Чери много повече като секретарка, отколкото като бременна роднина. Нямаше нужда да му напомнят, че най-предпочитаното нещо в него е банковата му сметка.

— Направо си я идеализирал — каза Чери с вече обичайния си яден тон. Бременността не й понасяше добре и тялото й бе толкова подуто, че дори и носът й изглеждаше надебелял. На всичкото отгоре докторът й бе предписал да лежи. — Ейми Томпкинс е много мила жена, но не и необикновена. Наоколо има много Еймита, просто трябва да ги намериш.

— Но тя не искаше да се омъжи за мен — въздъхна Джейсън.

Чери вдигна вбесено ръце във въздуха.

— Да не би да се интересуваш само от жени, които не искат да се омъжат за теб? По тази логика би трябвало да си лудо влюбен в мен.

— А! — усмихна се Джейсън. — Мога да те уверя, че няма такова нещо.

Чери го замери с една възглавница.

— Върви да ми донесеш нещо за пиене! И да сложиш лед. Много лед! После се върни да ми намериш дистанционното. О, боже, няма ли най-сетне да се роди това дете!

Джейсън буквално изхвръкна от стаята, за да изпълни нарежданията й.