Джуд Деверо - Благословията

— Разбирам — рече още по-високо Ейми. — И къде ще работите? В Абърнати или някъде другаде?

— В Ню Йорк — каза й жената през рамо, като попиваше всяка дума на мъжете.

— Аха, значи сега просто обикаляте простолюдието! Така си и помислих. От пръв поглед си личи, че живеете в голям град. Виждали ли сте някога трактор, госпожице Паркър?

Жената се обърна към Ейми и този път насочи цялото си внимание към нея.

— Госпожо Томпкинс, израснала съм в една ферма в Айова. На дванадесет години вече карах комбайн, защото бях достатъчно висока, за да стигам педалите. Когато станах на шестнадесет, готвех за двадесет и трима изгладнели като вълци работници. Е, кажете ми, госпожо Томпкинс, вие на колко крави сте акуширали?

Ейми се усмихна криво и се извини, че отива в тоалетната. Опитът й да се държи ехидно бе приключил безславно.

— По-добре да правя това, което умея най-добре — каза си тя и пожела с цялата си душа да разбере какво е то.

В тоалетната й се случи нещо много странно. Една жена с дълга тъмна коса, изкусно прибрана на кок, с прилепнала по тялото червена копринена рокля, си слагаше червило със същия цвят. Когато видя Ейми, тя едва не подскочи и Ейми за момент си помисли, че може да я познава отнякъде. „Заради роклята е — каза си тя. — В Кентъки не се срещат често рокли на «Диор»“. Само че когато излезе от тоалетната, видя, че жената още я чака, без изобщо да се преструва, че прави нещо друго. Ейми изведнъж почувства нелогично желание да избяга. Вече беше сложила ръка на бравата, когато жената се обади:

— Значи вие сте с Джейсън Уайлдинг.

Ейми си пое дълбоко дъх и изправи гръб, преди да се обърне към нея.

— Не точно. Аз съм с доктор Дейвид, братовчед му. Госпожица Паркър…

Беше абсолютно убедена, че госпожица Паркър е в състояние да се справи с всичко, което й поднесе тази жена.

— О, така ли? Но на мен ми се стори различно — рече жената. — Доколкото чух, Дейвид и Джейсън се караха за вас.

— И какво казаха? — попита Ейми, преди да успее да се спре.

— Те и двамата ли са влюбени във вас? — попита на свой ред жената и я огледа от глава до пети.

Изведнъж Ейми се отпусна, усмихна се и реши да си измие ръцете от тази работа.

— О, да! — рече тя. — Искат да се дуелират за мен. С пистолети на разсъмване. Или може би с шпаги.

Жената отново се обърна към огледалото.

— По-скоро със скалпели и клетъчни телефони.

Ейми се засмя и си помисли, че жената не е толкова опасна, колкото й се бе сторило отначало.

— Какво ще кажете за факсове срещу цветни ксерокси?

— Или вашият Интернет-доставчик срещу моя? — каза жената и се усмихна на Ейми в огледалото. След това направи пауза. — Роклята ви е страхотна. Оттук ли я купихте?

— Боже мой, не! Спечелих я на томбола. Това е „Диор“, от един магазин в Ню Йорк.

— Аха, разбирам. Томбола.

Ейми отново изпита желание да си тръгне, но незнайно защо — не успя.

— Познавате ли господин Уайлдинг? — попита колебливо тя.

— Доктор Дейвид?

Ейми имаше чувството, че жената се занася с нея.

— Джейсън.

— А, този господин Уайлдинг! Срещала съм го. А вие откъде го познавате?

— Той живее с мен — отговори невинно Ейми и се усмихна, когато видя слисаното изражение на жената.

Но непознатата скоро се окопити.

— Живеете с него? Без да сте женени?

Ейми се засмя:

— Май не го познавате много добре.

Много й се искаше да й каже, че Джейсън е гей, но пък, от друга страна, защо да не оставеше впечатлението, че е завъртяла главата на такъв красавец? Жената обаче не отговори на въпроса й, а на свой ред попита:

— Мисля, че би трябвало да попитам вие доколко го познавате. И какво изобщо прави той в това западнало място?

Снобският въпрос накара Ейми да свие устни.

— Джейсън Уайлдинг е тук, защото тук му харесва, защото в този град се чувства щастлив.

Жената прибра червилото си и погледна развеселено Ейми.

— Не знам какво става, но Джейсън Уайлдинг не би отишъл на някое евтино събитие в град Никъде, Кентъки, само защото там се чувства щастлив. Джейсън Уайлдинг прави само неща, които могат да му донесат още пари. Той е единственият човек на тази планета, който действително има златно сърце.

— Не знам за какво говорите — каза объркано Ейми. — Джейсън, господин Уайлдинг, живее у дома, при мен и сина ми, защото за момента няма къде да живее и с кого да прекара Коледа.

Жената се разсмя.

— И сестра ми беше някога във вашето положение. Тя също изпитваше съжаление към Джейсън Уайлдинг и го прие, а той й се отплати, като… О, виждам, че няма да повярвате на нито една моя дума, така че може би ще е най-добре да ви изпратя нещо.