Джуд Деверо - Благословията

Джейсън не отговори, а само я погледна над масата, покрита с копия от статии, писани за него. Полагаше неимоверни усилия да се сети кой би могъл да й ги изпрати, но имаше едно подозрение. На бала беше видял сестрата на една жена, с която някога имаше връзка. След като излизаха заедно няколко седмици, се разделиха приятелски, но няколко месеца по-късно тя поиска да започнат всичко отначало. Когато Джейсън й отказа по възможно най-тактичния начин, тя изпадна в ярост и се закле, че ще му го върне. Дали сестра й, която бе зърнал да го гледа студено от другия край на залата, не бе наредила да й изпратят тези копия по факса и не се беше погрижила Ейми да ги получи?

Когато видя, че няма да получи отговор, Ейми продължи:

— Нека се досетя. Смяташ да купиш за мен и Макс някоя огромна къща близо до Ню Йорк и да ни посещаваш през почивните дни. Може би ще идваш с хеликоптер, а? И ще ни откриеш сметки къде ли не, за да мога да си купувам „Диор“, когато ми скимне. А Макс ще има най-хубавите дрешки и играчки. Само най-доброто за твоето семейство, нали така?

Джейсън за нищо на света не можеше да види нещо лошо в живота, който тя описваше. Ейми започна бавно да се усмихва.

— Звучи добре — каза накрая тя. — Какво ще кажеш да направя по един чай, за да го отпразнуваме?

— Да, моля те. Добре би било.

Ейми стана бавно от масата, обърна се с гръб към него, напълни чайника и отвори няколко тенекиени кутии подред, докато търсеше пакетчетата чай.

Но Джейсън изпитваше такова облекчение, че не обърна внимание на това.

— Какво ще кажеш за лятна вила във Върмонт? — попита той. — Ще си вземем някоя къща е каменни стени и цели акри с… с овощни дръвчета.

— Звучи страхотно — каза безизразно Ейми.

Но знаеше, че не я слуша. Беше потънал в мечтата си за щастлив, идиличен живот, в който щеше да има любяща съпруга и дете, при които да се връща. Когато намереше време за това, разбира се.

— Заповядай — каза усмихнато тя.

Джейсън се опита да я целуне по ръката, но Ейми се отдръпна и седна срещу него.

— Гледал ли си филма „Хубава жена“?

— Май не — усмихна й се невинно той.

— В него един бизнесмен, милиардер, се влюбва в една проститутка.

— Ейми, да не би да намекваш, че те смятам за…

— Не, остави ме да довърша, филмът имаше голям успех и всички мои познати страшно го харесаха, но…

— Но ти не.

— Не, хареса ми, но ме измъчваше мисълта какво ще стане по-късно. Какво би се случило, когато пет години по-късно се скарат и той й каже в лицето каква е била? А неговото образование, сравнено с нейното? Неговите пари срещу нейната бедност?

— Продължавай — рече предпазливо Джейсън. — Какво искаш да кажеш с това?

— Пий си чая, преди да е изстинал. Ние с теб сме като двойката в онзи филм. Ти си постигнал всичко, доказал си всичко пред себе си.

— Това едва ли е…

— Не, вярно е! Успял си да го направиш.

— Ейми, ти си красива жена и…

— И няма нужда да доказвам нищо, така ли?

— Не съм искал да кажа такова нещо.

— Виж — рече Ейми и се наведе към него. — Ако напусна тази къща, за да тръгна с теб, ти ще ме погълнеш, както героят на Ричард Гиър погълна младата жена, чиято роля се изпълняваше от Джулия Робъртс.

— Какво? — попита Джейсън и потърка очите си с юмруци. Сега, когато кризата беше отминала, му се спеше ужасно. Защо жените винаги искаха да обсъждат нещата посред нощ? — Може ли да поговорим за това сутринта?

Но Ейми като че ли не го чуваше.

— Защо мислиш, че отказвам да приема милостиня? — попита тя. — Всички ме знаят като вдовицата на пияницата, но имах нужда да докажа, че струвам нещо повече. Не искам да познават Макс като детето на пияницата. — Тя се наведе към него. — И със сигурност не искам да го познават като детето на милиардера.

— Аз не съм милиардер.

Джейсън едва успяваше да си държи очите отворени. Часовникът над печката показваше пет сутринта.

— Ейми, съкровище! — каза той. — Хайде да го обсъдим сутринта.

След това стана, улови я за ръката и я отведе в спалнята. Там свали халата й, отметна завивките и когато Ейми легна, той се сгуши до нея и я прегърна.

— Утре ще си говорим колкото искаш, обещавам ти. Ще ти обясня всичко и можем да обсъдим който филм ти хрумне. Но точно сега… — Той замълча, за да се прозине широко. — Сега… те обичам… — И заспа.

Ейми си пое дълбоко дъх.

— И аз те обичам — прошепна тя. — Поне така си мисля, но сега имам дълг, който е по-важен от любовта ми към един мъж. Аз съм майка на Макс и трябва да мисля първо за него.