Джуд Деверо - Благословията

Приключи чак в четири сутринта и някак не се изненада, когато вдигна поглед и видя Джейсън, застанал на вратата само по панталоните на смокинга си.

— Хайде, върни се в леглото — каза прелъстително той, но Ейми не се помръдна. — Какво има? — попита Джейсън, но без особена тревога в гласа.

— Ти си много богат, нали? — попита тихо тя.

Джейсън вече вървеше към чайника, но се спря да погледне разпилените по масата статии. Всичките бяха факсове, следователно някой се беше обадил да му изпратят тази информация в Абърнати.

— Да — каза той, напълни чайника с вода и пак го сложи на котлона. Когато отново се обърна към Ейми, видя на лицето й странно изражение. — Виж, Ейми, за снощи…

Но тя го прекъсна:

— Станалото снощи няма значение. Сексът не е съществен, но лъжите, довели до секс, са много важни.

— Не съм искал да те лъжа — рече тихо той. — Всичко започна съвсем невинно, но…

— Продължавай — каза тя. — Бих искала да чуя обясненията ти. Беше ми казано, че си гей и това се оказа лъжа, но аз ти простих. Разбира се, признавам, че ти простих заради собствения си интерес. Беше ми казано и че отчаяно се нуждаеш от дом за Коледа, а очевидно това също е било лъжа. Според това, което току-що прочетох, то е било голяма лъжа. И излиза, че ходиш с разни неземни красавици.

— Ейми… — Джейсън протегна ръка да я докосне, но тя вдигна длани, за да му покаже, че не бива да я доближава.

Джейсън изключи котлона и седна срещу нея.

— Добре, излъгах. Но не те излъгах, когато ти казах, че те обичам. — И си пое дълбоко дъх.

— Предполагам, че сега трябва да падна в прегръдките ти и да заживеем щастливо до края на живота си.

— Такъв край имах предвид — каза той с крива усмивка.

Ейми обаче не се усмихна.

— Коя е госпожица Паркър?

— Секретарката ми.

— О, разбирам. И предполагам, че тя е уредила детското обзавеждане за двеста и петдесет долара.

— Да — отвърна Джейсън, като я гледаше втренчено.

Но Ейми продължи да гледа статиите.

— А томболата за роклята? И тя ли беше уредена от вас двамата?

— Да.

— Боже, колко зает си бил през цялото време! Дядо Коледа би трябвало да работи като теб.

— Виж, Ейми, всичко започна с това, че исках да помогна на брат си и…

Тя вдигна рязко глава.

— Брат ти? Дейвид? А, да, разбира се! Колко глупаво от моя страна. Хубавичко ли се посмяхте на бедната вдовица и нейното сираче?

— Не, Ейми, повярвай ми, нямаше нищо такова! Мисля, че трябва да ме изслушаш.

Тя се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.

— Е, започвай тогава.

Джейсън беше натрупал толкова пари само защото никога не се интересуваше от изхода на сделката. Ако спечелеше — добре, но и да загубеше, какво от това? Единствено играта имаше значение. Изходът от тази „среща“ обаче го интересуваше прекалено много.

— Брат ми Дейвид смяташе, че е влюбен в теб. Казвам „смяташе“, защото снощи му обясних как стоят нещата. Както и да е, той казваше, че Макс е такъв тиранин, че…

— Макс? Тиранин?

— Е, искам да кажа, че не знаех колко е голям Макс, докато не приех баса на Дейвид, така че…

— Баса ли? Обзалагали сте се за мен? — попита тя и гласът й започна да се повишава. — Искаш да кажеш, както се залага цяла плантация на една карта?

— Не, ни най-малко — каза той, но без да я погледне в очите. — Моля те, Ейми, позволи ми да ти обясня!

Тя махна с ръка и се облегна назад.

— Дейвид искаше да гледам Макс, за да може да прекара известно време с теб. Предизвика ме да се обзаложим, че няма да се справя с тази работа. А ти е казал, че съм гей, за да ми позволиш да остана тук. Това е всичко.

— Разбирам. И откъде се появиха детското обзавеждане и роклята в този фарс?

— Ти имаше нужда от тях, така че… ъъъ… уредих това… — Но млъкна, когато видя очите й.

— Разбирам — повтори тя с каменно лице и студен поглед.

— Не, Ейми, не мисля, че разбираш! Влюбих се в теб.

— Разбира се. Тук разправят, че си давал много пари за благотворителност. Колко ли ти е било приятно да правиш дарения направо на бедните!

— Не беше така! Е, може и така да е било в началото, но после положението се промени. Обикнах и теб, и Макс.

— И какво възнамеряваш да правиш с нас сега?

Джейсън я погледна объркано.

— Искам да се оженя за теб.

— Разбира се! Къде ми е бил умът? Случайно не си ли ми купил някой страхотен пръстен с огромен диамант?

Когато чу тона й, Джейсън понечи да излъже, но размисли.

— Да — рече простичко той. — Огромен диамант.

— Това вече звучи логично. Пасва в картинката. Предполагам, че вече си планирал и бъдещето ни, нали?