Джуд Деверо - Благословията

— Не, благодаря! — рече Ейми и вирна нос. Само че жената не я чу, защото беше извадила мъничък клетъчен телефон от вечерната си чантичка и вече набираше някакъв номер.

Без да дочака да чуе разговора, Ейми се втурна обратно към компанията си с намерението да разкаже или на Джейсън, или на Дейвид за жената. Когато обаче стигна до масата, там нямаше никой.

— Какво изобщо съм си въобразявала? — каза гласно тя. — Че всички ще се притеснят защо съм се забавила толкова?

— Аз обаче се притесних, а дори не ви познавам — каза един хубав мъж, застанал на сантиметри от нея. — Каква хубава… огърлица — каза той, но не гледаше към перлите, а към деколтето й. — Истински ли са?

— Като майчина кърма — отвърна Ейми, усмихна се и той прихна да се смее.

— Искате ли да танцуваме? Или кавалерът ви би умрял без вашата компания?

— Да, кавалерът й би умрял — прозвуча над главата й гласът на Джейсън и за нейно най-голямо удоволствие, тя премести поглед от едното хубаво и намръщено лице към другото.

— Щом преброя до три, извадете си клетъчните телефони и набирайте! — рече тя.

Мъжът я погледна озадачено, но Джейсън я стисна здраво за лакътя и я извлече от дансинга.

— Къде бяхте, за бога? Макс добре ли е?

— Аз би трябвало да ви попитам, след като ви оставих да го гледате.

— Милдред е с него — каза ядосано Джейсън. — Кой беше този и какво ви говореше?

— Че имам хубави перли — каза тя и погледна деколтето си.

— Пили ли сте?

— Не, но имах две поредни срещи с женски пирани, така че може би трябва да пийна нещо. Все пак успях да остана невредима и след двете атаки.

— Ейми… — каза предупредително Джейсън. — Какво става?

— Освен дето по всичко личи, че кавалерът ми ме е изоставил? И че моят гей-бавачка е прехвърлил детето ми на някой друг, за да дойде на бала с красавица, която би засенчила и лалетата? А пък жената от тоалетната…

— Лалета ли? Защо пък лалета?

— Понеже ги харесвам — въздъхна Ейми. Защо никога не успяваше да следи основната й мисъл? — По каква причина сте тук?

— Просто наглеждам как вървят нещата. Държеше я в прегръдките си и Ейми не можеше да не си признае, че това й е приятно.

— Как намерихте билети? — промърмори тя, след като главата й докосна рамото му и остана там.

— Дълга история — промърмори той, опрял буза в главата й, но не даде повече обяснения.

След това танцуваха на няколко поредни стари песни. На бала „Белрингърс“ никога не се свиреше рокендрол, който да разделя партньорите. Когато най-сетне се върнаха на масата, там намериха бележка от Дейвид, в която се казваше, че е тръгнал да изпраща госпожица Паркър и моли Джейсън да придружи Ейми до дома й. Текстът звучеше напрегнато и Ейми се почувства виновна, задето е пренебрегнала кавалера си, но Джейсън я хвана за ръката и каза:

— Искате ли да си вървим у дома?

Начинът, по който каза „у дома“, едва не я накара да се разплаче.

А сега седеше на канапето, гледаше лампичките на елхата и се чудеше кой от двамата се е направил на Дядо Коледа и е оставил тези бели пакети.

В стаята беше хладно. Ейми подви крака под себе си и стисна здраво все още топлата чаша. Имаше в дома си гей и се беше любила с него, а тази сутрин бе първата Коледа на сина й. Тя се изправи, пое си дълбоко дъх, протегна се и си помисли, че може просто да се върне в леглото, да събуди Джейсън и… е…

Ейми се усмихна и тръгна към спалнята, но спря, когато видя дебел кафяв плик до входната врата. На нея имаше старомоден процеп за пощата и някой беше напъхал плика през него. „Сигурно тогава съм чула тупването“, помисли си Ейми и се почуди кой ли би могъл да пусне плик в процепа на чужда врата в два сутринта на Коледа.

Тя го вдигна лениво, прозина се и понечи да го сложи на масичката със счупения крак до вратата, но любопитството й надделя.

— Сигурно е някой прекомерно агресивен рекламен агент — промърмори, докато го отваряше.

Отначало, когато извади листовете, не разбра за какво точно става дума. Приличаха на фотокопия от вестникарски статии. „Предприемач сключва нова сделка“ и „Уайлдинг купува всичко!“ бяха част от заглавията.

— Уайлдинг ли? — рече гласно тя и се сети първо за Дейвид. Но какво можеше да е направил, за да предизвика такъв интерес? Нима бе спасил толкова много животи? Едва на четвъртата страница зърна името Джейсън.

Тя отнесе пакета в кухнята и сложи отново чайника на печката, за да си направи още чай, докато чете. Не след дълго водата извря цялата, но Ейми само изключи котлона и продължи да чете.