Джуд Деверо - Благословията

Тя издърпа сърдито ръцете си и се опита да стане, но Джейсън й препречи пътя.

— Ако нямате нищо против… — каза тя с леден глас.

— Да, всъщност имам.

Той отново вдигна ръката й и я целуна по дланта.

— С тази ръка смених мръсния памперс на Макс и не съм се мила — каза Ейми над главата му.

— Знаеш колко обичам хлапето — каза той, без да спира да я целува.

Ейми неволно се усмихна, сложи ръце на раменете му и го побутна назад. Когато Джейсън се изправи, тя го погледна право в очите.

— Забрави ли, че си гей?

— Всъщност не съм. Дейвид излъга — отговори Джейсън и продължи да я целува по ръката.

Ейми го отдалечи от себе си и когато видя изражението му, разбра всичко.

— Добре де — рече той и се облегна назад на старото канапе. — Дейвид искаше да остана у вас и да гледам Макс, за да можете да излизате заедно. Той е влюбен в теб.

Когато не получи отговор, Джейсън се обърна и я погледна. На лицето й имаше странно изражение.

— Продължавай — рече тя.

— И за да няма закачки между нас, ти е казал, че съм гей.

— Разбирам. Това ли е всичко?

— Долу-горе — отговори той, наведе се напред, взе чашата си и отпи жадно.

— Значи двамата сте се състезавали за мен? — попита тихо Ейми.

Джейсън преглътна.

— Е, всъщност… Ами да, така беше. От мен се очакваше само да държа Ян Нюсъм на разстояние, но…

— Какво?

— Влюбих се във вас с Макс — каза той, като гледаше втренчено огъня.

Никога досега не му се беше случвало да се обяснява в любов. Повечето жени, с които беше ходил в Ню Йорк, в подобна ситуация щяха да извадят калкулатор, за да пресметнат какъв дял ще получат от неговото богатство. Но когато Ейми не каза нищо, той се обърна и я погледна. Овалното й лице беше пребледняло, а очите й гледаха право напред.

— И за какво още си ме излъгал? — попита едва чуто тя.

— Нищо, което да е от значение — отговори бързо Джейсън и притаи дъх.

Ако сега, докато още не знаеше за богатството му, кажеше, че го обича, щеше да е ясно, че е влюбена в самия него. Изведнъж осъзна, че в този момент целият му живот може да се промени и реши да действа.

— Обичам те, Ейми. Обичам и теб, и Макс. Искам да се омъжиш за мен. Затова Дейвид беше толкова ядосан. Той те искаше за себе си, затова ме накара да стоя у вас, но Макс… Макс от самото начало беше истинско щастие за мен. Той ме хареса, а знаещ как го обожавам и искам…

— О, млъкни и ме целуни! — рече Ейми.

Джейсън се обърна и я видя, че се усмихва с едното ъгълче на устата си. Имаше чувството, че камък е паднал от сърцето му.

Той вдигна бързо Ейми на ръце и я отнесе в спалнята. Не беше нужно да му казва, че иска да бъде там, откъдето ще може да чува сина си. „Нашият син — помисли си Джейсън. — Моята жена, моят син, моето семейство.“

— Обичам те, Ейми — рече той и потърка носа си в ухото й. — До теб се чувствам прекрасно. И ми е страшно приятно, че се нуждаеш от мен.

Нещо в думите му разтревожи Ейми, но в момента не бе в състояние да мисли трезво и не можа да определи кое точно я е притеснило. Джейсън я целуваше по шията и се придвижваше бавно надолу по раменете й.

Колко отдавна не я бе докосвал мъж! По-скоро щеше да умре, отколкото да каже нещо, с което да оскверни паметта на покойния си съпруг, но Били бе пиян почти всяка нощ. А Джейсън бе трезвен и чист и — о, толкова хубав! Дългите му пръсти се плъзгаха по тялото й като в сън. Свали бавно халата й, а след това старата нощница, като не спираше да я целува. Топлите му ръце се плъзнаха между гърдите й. Колко отдавна не се бе чувствала като жена, освен като майка!

— Хубаво! — въздъхна тя, затвори очи и се предаде на усещанията. Ръцете му се плъзнаха между бедрата й, като ласкаво я галеха по пътя си. — Това ми харесва — каза сънливо тя. — Има ли си име?

— Любовна игра — отвърна Джейсън и й се усмихна. — Харесва ли ти?

— О, да. Може ли още малко от същото, моля?

— Ще ти дам всичкото, което имам — каза той и започна да я целува по гърдите.

Когато проникна в нея, Ейми си пое рязко дъх, защото за пръв път й се случваше да е готова за това.

— Господи, колко е хубаво! — каза тя и нещо в гласа й накара Джейсън да се засмее, докато се обръщаше по гръб и я притегляше върху себе си.

— Сега ти свърши останалото.

Очевидно за нея това бе нещо ново. Джейсън изпита приятно чувство, когато видя изражението й.

— Девствена майка — промърмори той, сложи ръце на хълбоците й и започна да я насочва.

— Не спирай! — простена Ейми, докато се движеше. Не след дълго стигна до върха и се строполи безжизнено върху него. — Да! — успя да каже само, преди да се сгуши в обятията му. Сигурно и Макс се чувстваше така добре, когато го гушнеше. Джейсън придърпа завивката и двамата заспаха прегърнати.