Джуд Деверо - Благословията

Веднага щом затвори входната врата зад гърба на Милдред, Ейми подаде глава от спалнята.

— Чисто ли е? — прошепна тя.

— Да — ухили се Джейсън. — Можете вече да излизате. Беше облякла стария си халат и той се сети за новия под елхата.

— Как е Макс?

— Спи и хърка. Направо е изтощен, горкичкият.

— Знам как се чувства — рече Джейсън.

— О! — отвърна безизразно Ейми. — Искате да си лягате?

Той се прозина, за да я подразни.

— Аха. Направо съм скапан.

После разхлаби вратовръзката си и се прозина още по-широко.

— И аз — каза тя, но гласът й изобщо не звучеше уморено.

— Всъщност — рече бавно Джейсън, — ако успеем да отворим капака на комина, бихме могли да напалим огън, да си направим пуканки и да ми разкажете кое най-много ви е харесало на, бала.

— Вие запалете огъня. Аз ще направя пуканки — каза Ейми и забърза към кухнята.

За рекордно кратко време силният, макар и пушещ огън беше запален и Ейми и Джейсън седяха пред него с голяма купа пуканки с масло и чаши с ледена вода.

— Е, и за какво се карахте с Дейвид? — попита Ейми.

Джейсън изстена.

— Хайде да не започваме пак. Как ви се стори роклята на онази блондинка?

— Мисля, че от нея ще излезе добра майка.

Джейсън я погледна учудено.

— С такива атрибути ще може да произвежда много мляко — рече равнодушно Ейми и Джейсън се усмихна.

— Целите са от силикон.

— А вие как разбрахте? — попита тя.

— Забравихте ли, че танцувах с нея?

Ейми се засмя и попита:

— Та кое накара Дейвид да си отиде толкова рано и да ви остави да ме прибирате у дома? Само не смейте да ми пробутвате, че е имал спешен случай в болницата.

— Различия в мненията — рече сковано Джейсън.

Ейми се загледа в огъня.

— Цяла вечер имах чувството, че знаете нещо, което аз не знам — каза тихо тя.

— Коледа е и всички имаме тайни.

— Точно така. Но глупавата малка Ейми не бива нищо да знае.

— Какво искате да кажете?

— О, нищо. За какво си шушукахте със свекърва ми?

— Да не би да предизвиквам у вас параноя? — попита Джейсън, за да й отвлече вниманието. — Добре ли прекарахте?

— Да — рече колебливо тя.

— Но? — попита Джейсън с пълна с пуканки уста.

— Нещо липсваше.

— Че какво би могло да липсва? Вие бяхте най-красивата жена на бала.

— Много сте мил. Не, нещо друго. Беше… Ами например коя беше онази жена в тоалетната?

— Каква жена? Да не би да ви е отправила някоя злобна забележка?

— Не, всъщност говореше за вас.

Джейсън се позабави, преди да отговори:

— Тя познава ли ме?

— Нима би било престъпление, ако ви познава?

— Зависи какво знае. И какво ви каза?

— Че ще ми разбиете сърцето.

— Аха — отвърна с равен глас Джейсън.

Когато усети, че няма да й каже нищо повече, Ейми го погледна на светлината на огъня.

— Често ли разбивате женски сърца? — прибави тихо тя.

— Всеки ден от седмицата и по два пъти в неделя.

Ейми обаче не се засмя.

— Какво става?

— Какво имате предвид?

Неочаквано Ейми покри лицето си с длани и се разплака.

— Престанете! Просто престанете! Усещам, че става нещо, но никой не иска да ме посвети в шегата. Понякога ми се струва, че аз самата съм шегата!

— Жената от тоалетната ви е разстроила, нали?

Ейми стана от пода и тръгна към спалнята.

— Отивам да си легна — рече безизразно тя.

Джейсън я хвана, преди да е стигнала до вратата, и я стисна за ръката.

— Защо ми се сърдите?

— Защото и вие участвате. Тази вечер… О, никога няма да разберете!

— Опитайте.

— Всичко беше толкова хубаво! Зная, че звучи банално, но се чувствах като Пепеляшка. Горкичката Ейми Томпкинс с порутената стара къща на истински бал. Всички изглеждаха толкова красиви. А бижутата! Ако бяха запалили само една свещ по средата на залата, блясъкът на диамантите щеше да освети всичко наоколо. Беше като сън, като мечта!

Джейсън я върна внимателно до канапето и я накара да седне.

— И кое не беше наред?

— Имах чувството, че… — Тя вдигна към него насълзени очи. — Имах чувството, че съм обречена. Точно така. Усещах, че ще се случи нещо ужасно и не е по силите ми да го спра. Всичко беше толкова хубаво напоследък, а майка ми винаги ме е предупреждавала да се боя от щастието. Казваше, че сме родени, за да страдаме, и ако се случи нещо хубаво, то е дело на дявола.

— Това не винаги е вярно — каза тихо Джейсън, вдигна ръката й и целуна пръстите й един по един.

— Какво правите? — попита недоверчиво тя.

— Правя любов с теб.