Джуд Деверо - Благословията

Джейсън изведе Макс да обядват навън. Разделиха си една огромна пържола, тиква с орехи и дребен зелен боб с бадеми. Джейсън поръча готвачът да смели бадемите, за да може и Макс да ги яде. Накрая, когато това им се стори недостатъчно, хапнаха и крем фламбе с карамел и малини.

След като се нахраниха, Макс поспа в количката, докато Джейсън купуваше подаръци за Дейвид, за баща си, за Ейми (нов халат за баня и четири памучни нощници, които се закопчаваха от горе до долу) и без да знае защо — за Паркър. Взе й комплект от химикалка и молив. Когато стигна до магазина за готварски принадлежности, влезе и купи за Чарлз нещо, което продавачката го увери, че е уникално — миниатюрни купички за сладолед с формата на различни плодове. За Макс взе комплект марионетки и пистолет за сапунени мехури с батерии.

Накрая, горд от себе си, Джейсън потегли към къщи е кола, натоварена с яркоцветни пакети.

Когато влезе у дома, понесъл на ръце уморения, мрънкащ Макс, намери Ейми в цялото й величие, продукт на много часове работа. Видяното обаче никак не му хареса. Ейми изглеждаше прекрасно в дългата рокля, която приличаше на сатенена колона от слонова кост. Беше съвсем семпла, без презрамки, опъната на пищните й гърди, отваряше се в една плоха отпред и стигаше до пода.

Наистина изглеждаше великолепно, но прекалено много приличаше на жените, с които бе излизал толкова години наред. Пред него стоеше жена, която нямаше нужда от мъж; можеше да ги има всичките, ако пожелаеше. И знаеше, че е красива. Със сигурност го знаеше, след като изглеждаше така.

Ейми зърна изражението му и се разсмя:

— Не ви харесва, нали?

— Харесва ми. Чудесна е. Изглеждате направо зашеметяващо — каза той с каменно лице.

— Уау! — възкликна един от слабичките младежи. — Ревнуваме, а?

Джейсън му хвърли унищожителен поглед, но слабичкият фризьор се обърна невъзмутимо на другата страна, като се смееше.

— Няма значение — рече Ейми, но по гласа й личеше, че за нея има значение и се е натъжила от отношението му. — Важното е Дейвид да ме хареса, все пак с него ще излизам.

— Охо, котенцето имало нокти! — обади се слабичкият младеж.

— Ланс! — озъби му се главният фризьор. — Млъквай! Остави влюбените пиленца насаме.

Ейми се засмя, но Джейсън отиде в дневната, остави Макс на пода и се стовари тежко върху старото канапе. Всички останали бяха в кухнята — хранеха се, почистваха или прибираха принадлежностите си. Ейми дойде при него и Макс в дневната.

— Защо не ви харесва? — попита тя, когато застана пред него.

Джейсън беше скрил лице зад един вестник и отговори, без да го свали:

— Не знам защо ви се е сторило така. Казах ви, че изглеждате страхотно. Какво повече искате?

— Да ме погледнете и да го повторите. Защо ми се сърдите? — почти разплакана, попита тя.

Джейсън остави вестника (и без това беше отпреди три седмици) и вдигна поглед към нея.

— Изглеждате страхотно, наистина. Просто смятам, че изглеждате по-добре в естествения си вид.

Смяташе, че това ще я задоволи, но се лъжеше. Ейми се намръщи, обърна му гръб и погледна Макс, който дъвчеше една малка картонена кутийка.

— Може да отхапе някое парченце и да се задави — каза тя, за да му покаже, че не е особено добър като бавачка. След това повдигна сатенените си поли, излезе от стаята и го остави да се чуди къде е сбъркал.

— Жени! — каза той на Макс, който вдигна поглед и му се усмихна така, че се видяха зъбчетата му.

Двадесет минути по-късно Дейвид пристигна с плоска кадифена кутийка, дузина бели рози и лимузината на Джейсън.

— Знаех как изглежда роклята — каза той, — но всъщност всички го знаеха и… Е, двамата с татко решихме, че сигурно ще й отиват перли. Не са истински, но изглеждат добре.

После отвори кутийката и отвътре се показа огърлица от шест реда перли със закопчалка, изработена от нефрит, заобиколен с диамантчета. Джейсън много добре знаеше, че перлите и диамантите са истински, и нямаше съмнение, че Дейвид ги е купил сам.

— Никога не съм виждала толкова хубаво нещо! — ахна Ейми.

— Перлите бледнеят пред теб — отговори Дейвид и Джейсън едва не изстена.

Но очевидно не беше успял съвсем да се сдържи, защото Ейми отбеляза:

— Не му обръщай внимание. Откакто се върна, все така се държи. Според мен смята, че трябва да бъда със сламена шапка и басмена рокличка.

— Такава е представата му за Абърнати — отговори Дейвид, сякаш не забелязваше, че Джейсън е застанал до тях и ги гледа вбесено.