Джуд Деверо - Благословията

— И сигурно би трябвало да отидем да се повозим на каруци със сено, а не на бал — засмя се Ейми.

Дейвид й предложи ръката си, сякаш щяха да танцуват кадрил, и Ейми я пое.

— А сега последвай партньора си — каза той с тон на паркетен кавалер.

— Йехуу! — подвикна Ейми, вдигна полите си, за да не й се пречкат, и заподскача след Дейвид из стаята.

— Е, това би трябвало да ви е достатъчно — каза Джейсън и направи гримаса. — Позабавлявахте се, а сега изчезвайте.

— Трябва да вървим, Дейвид — рече Ейми, — че до девет сигурно вече ще съм заспала.

— Не и когато аз съм с теб, гарантирам ти — рече немирно Дейвид и погледна похотливо предницата на роклята й.

— Единственото, което ще получиш на бала, е вечеря.

— А аз съм един много гладен мъж — отговори Дейвид и Ейми се изкикоти.

— Мисля, че тук ключовата дума е „мъж“ — рече заплашително Джейсън. — Не бива да забравяш, че Ейми е майка и трябва да…

— Не сте ми баща — озъби му се Ейми — и нямам нужда да ми се казва…

— Аз съм готов, а ти? — попита високо Дейвид. — Лимузината ни чака. Тръгваме ли?

Когато влязоха в колата и Ейми погледна през прозореца, Дейвид я попита:

— Защо беше всичко това?

— Кое по-точно?

Погледът на Дейвид й показа, че й е пределно ясно за какво става дума.

— Не зная. Досега се разбирахме чудесно, но откакто пристигнаха фризьорите, е направо непоносим. Взе да обикаля около тях като мечок и ги накара всичките — а те бяха толкова мили с мен — да избягат и да се скрият в кухнята. Чарлз каза за него ужасни неща и…

— Като например? Какво ти е казал Чарлз?

— Че веднъж господин Уайлдинг минал покрай една крава и тя мигновено се превърнала в замразени пържоли. И че можел да накара водата в чайника да заври само с поглед. А, и разни други неща. Не мога да разбера защо през последните дни беше толкова мил, а сега започна да се държи отвратително. Ако фризьорите, които дойдоха днес, са хомосексуалисти, не трябва ли господин Уайлдинг да е любезен, след като и той е като тях?

— Не винаги става така — отговори Дейвид, като едва се сдържаше да не прихне. — И какво още ти каза Чарлз?

Ейми го погледна и премигна учудено.

— А, имаш предвид например, че господин Уайлдинг не се поти и не изпуска никакви секрети, ако разбираш какво искам да кажа. — Тя се обърна за момент, за да скрие поруменялото си лице. — Този Чарлз наистина има мръсен език.

Дейвид се мъчеше с последни сили да остане сериозен.

— А жените? Не може да не ти е казал нещичко и за жените, с които излиза Джейсън.

— Искаш да кажеш — мъжете, нали?

— Да де. Както и да е. Какво ти каза Чарлз?

— Мраморни богини. Чарлз каза, че ако някоя жена дръзне да се оригне покрай него, господин Уайлдинг ще получи апоплектичен удар. Но, Дейвид, това не е вярно! Снощи той ми помогна да се избавя от мигрената. Остана при мен много дълго и не спря да ми разтрива слепоочията, докато не заспах.

— Какво е направил? Мисля, че трябва да ми разправиш всичко.

Когато свърши разказа си, Дейвид я гледаше слисано.

— Никога не съм вярвал, че е в състояние да направи такова нещо. Той е…

— Той е необикновен човек, ето какъв е — рече Ейми, — и изобщо не мога да го разбера. Просто се доверявам на преценката на Макс, а той го обожава. И мисля, че господин Уайлдинг също го обича.

— Наистина сте много опасен тип — засмя се Ейми. Двамата бяха в очуканата кола на Джейсън и се прибираха в старата къща, където отвсякъде ставаше течение, но която наричаха свой дом. — Не мога да повярвам, че в такъв кратък срок успяхте да си набавите едновременно дама и билети за бала. И то каква дама! Макар че май не ви харесваше особено.

— Паркър ли? Искам да кажа, госпожица Паркър? О, харесва ме, и още как. А си намерих дама, защото съм адски готин, ако случайно не сте забелязали.

— Ммм. Ами ядвате се, но само когато не сте намръщен. Е, разкажете ми всичко.

— Косата ми е естествена, всичките ми зъби са мои…

— Не, идиот такъв! — засмя се отново тя. — Разкажете ми за госпожица Паркър. Какво й казахте, че я накарахте да се смее така?

— Да се смее ли? Не си спомням да се е смяла — отвърна сериозно Джейсън.

— Държеше се малко надуто, нали? Но когато танцувахте с нея, тя се засмя. Чух я. Видях я. Наистина се кикотеше от сърце.

Джейсън се усмихна накриво.

— Да не би да ревнувате?

— Давам ви дума, че ако не ми кажете, ще…

— Какво ще направите?

— Ще кажа на Чарлз да престане да ни изпраща храна и ще започна да ви готвя.