Джуд Деверо - Благословията

— Какво ще кажете днес да вечеряме навън? — попита Джейсън. — Аз черпя.

— Ау! — извика Ейми, пъхна пръст в устата на Макс и го принуди да пусне гърдата й за малко, преди отново да продължи да суче. — Зъби — рече тя. — Знаете ли, преди да се роди, кърменето ми се струваше адски романтично. Мислех си, че ще бъде нещо мило и красиво, и то наистина е, но е и…

— Болезнено? — попита Джейсън и когато Ейми му се усмихна, той й отговори със същото.

— Може би щях да разбера, че сте гей, дори и Дейвид да не ми беше казал. Умеете да се поставяте на мястото на другите и макар да изглеждаше корав и безчувствен, всъщност имате нежна душа, нали?

— Никога не са ми казвали подобно нещо — рече Джейсън и погледна към покритото с петна пукнато огледало от дясната си страна. Наистина ли изглеждаше корав и безчувствен?

— И какво успя да свърши Макс, докато ме нямаше? — Джейсън се усмихна и скоро откри, че полага доста усилия, за да превърне прекарания си с Макс следобед в забавна история.

— Мисля да му подаря за Коледа комплект ножове, за може по-лесно да се наранява. Сега трябва да полага доста труд, за да си удари лицето или да си пукне черепа. Така ще направя живота му по-лесен.

Ейми се засмя и каза:

— Не забравяйте към ножовете да прибавите и връвчици, иначе как ще успее да се удуши?

— А, да, връвчиците. Освен това мисля да го заведа в някоя хартиена фабрика. Ще го сложа по средата и ще го оставя да изпълзи, след като изяде всичката хартия по пътя си.

Ейми премести Макс на другата си гърда. Джейсън й направи знак да си повдигне лакътя и подложи под него възглавничка, за да не й се налага да поддържа главичката му.

— И не забравяйте чекмеджетата, с които да си затиска пръстите.

Сега вече наистина избухнаха в смях и Джейсън осъзна, че за първи път от години му се случва някоя жена да се смее искрено на шегите му.

— Какво ще кажете за пица? — каза неочаквано той. — Огромна пица с всичко върху нея. И гигантски коли с чеснови хлебчета?

— Не съм сигурна за последните заради кърменето — поколеба се Ейми. — Не знам дали бебетата трябва да сучат мляко с дъх на чесън.

— Италианците очевидно изобщо не се притесняват за това — отговори Джейсън.

— Вярно е — каза Ейми и му се усмихна. — Пица да бъде. Но само ако аз си я платя.

Преди да успее да помисли, Джейсън изтърси:

— Твърде сте бедна, за да плащате каквото и да било. — И едва не се задави, когато осъзна какво е казал.

— Съвсем вярно — отвърна добродушно Ейми. — Може би по време на вечерята ще помислим върху моето бъдеще. Имате ли някакви идеи?

— Абсолютно никакви — усмихна се той. — Но винаги можете да се омъжите за някой мил млад доктор и никога повече да не ви се налага да работите.

— Доктор ли? А, имате предвид Дейвид. Той няма такива намерения към мен.

— Дейвид е лудо влюбен във вас — отговори Джейсън.

— Ама че сте смешен! Дейвид е влюбен във всички жени в града; затова и толкова го обичат. А и аз не търся брак по сметка и не желая да живея на гърба на някой мъж. Иска ми се да върша нещо, но не знам какво умея да правя. Само да имах някакъв талант, като например да пея или да свиря на пиано!

— На мен ми се струва, че имате таланта да бъдете майка.

Ейми наклони глава на една страна.

— Знаете ли, вие сте много мил човек. Можете ли да се обадите по онзи ваш телефон да поръчате пиците?

— Разбира се — усмихна се Джейсън.

По-късно, когато Макс заспа на канапето, запалиха свещи и се заприказваха. Джейсън я попита за живота с Били и след като първоначално се опита да възрази, тя се разбъбри. Скоро Джейсън осъзна, че е зажадняла за разговор.

Не след дълго започна да вижда градския пияница в съвсем различна светлина. Още от четиринадесетгодишна възраст, когато беше започнал да пие, Били Томпкинс се бе превърнал в обект на всеобщи подигравки в градчето. Катастрофираше веднага щом успееше да се намърда в кола. Родителите му се принудиха да ипотекират къщата си, за да могат да го измъкват всеки път от затвора. Но Ейми беше видяла в него нещо, останало скрито за всички останали.

Поръчаните пици бяха огромни и говорейки, Ейми не забеляза как е изяла три четвърти от своята. Джейсън отдавна беше забравил какво е да си в положение, когато пицата се счита за рядък пир.

Когато изчезна и последното парченце сирене, Ейми се прозина широко и макар да беше едва девет, той я изпрати да си ляга. Тя се изправи и се наведе да вземе Макс, но Джейсън отблъсна ръцете й и вдигна бебето, без да го събуди.