Джуд Деверо - Благословията

Ейми се усмихна.

— Едва ли. Може би просто познавате твърде малко хора. А сега, ако наистина искате да ми помогнете, можете да погледате Макс днес следобед, за да отида на събеседването.

— За да почиствате къщи — каза той и направи гримаса.

— Намерете ми нещо друго, за което да имам образование, и ще го върша.

— Не мога — каза той, като все още я гледаше като слязла от друга планета. — Не знам какви работни места има в Абърнати.

— Не са много, в това мога да ви уверя. Сега обаче трябва да ви обясня всичко за Макс, а след това да се приготвя за тръгване.

— Казахте, че събеседването е чак следобед. Имате часове на разположение.

— Нямам кола, затова трябва да отида пеш, а дотам са девет километра. Не! Не ме гледайте така. На лицето ви е изписано: „ще платя за таксито“. Искам на това събеседване да направя добро впечатление, защото ми казаха, че ще мога да вземам Макс с мен, стига да го оставям в кошарка. Ако получа тази работа, проблемите ни ще бъдат решени.

Но Джейсън не отвърна на усмивката й.

— За кого ще работите?

— За Боб Фарли. Познавате ли го?

— Малко — излъга Джейсън.

Познаваше Боб Фарли много добре и знаеше, че Ейми ще бъде наета само защото е млада и хубавичка и защото Фарли беше най-големият развратник в радиус от три окръга.

— Аз ще се погрижа за бебето — каза тихо той. — Вие вървете да се обличате.

— Добре, но нека първо ви обясня за храненето. После се впусна в дълъг монолог за това какво трябва и какво не трябва да яде Макс и как не бива да му се дава нито захар, нито сол. Всичко трябваше да бъде задушавано на пара, а не печено и никога пържено. Също така в хладилника имаше половин пиле и малко зелена салата, с които Джейсън можеше да обядва.

След това му каза, че Макс не обича особено твърдата храна, а предпочита млякото, така че „не се притеснявайте, ако не яде много“.

Джейсън я слушаше с половин ухо, достатъчно, за да я увери, че всичко ще бъде наред. Половин час по-късно тя вече беше излязла, а той се обаждаше на Дейвид по телефона.

— Не ме е грижа колко пациенти те чакат — каза Джейсън на брат си. — Искам да знам какво става!

— Ейми е страхотна, нали?

— Тя е… различна от останалите. Почакай малко. Беше оставил Макс на пода и сега бебето, наполовина пълзейки, наполовина влачейки се, се беше добрало до контакта и дърпаше шнура на една лампа. Джейсън го дръпна от опасния контакт, сложи го по средата на стаята и се върна на телефона.

— Тази жена — започна Джейсън — живее само с една нищожна застраховка, оставена й от онзи неин съпруг, и няма как да си изкарва прехраната. Знаеш ли къде отиде днес на събеседване за работа? При Боб Фарли.

— Ааах! — изстена Дейвид.

— Обади се на тоя стар развратник и му кажи, че ако я наеме, ще го инжектираш с антракс! — нареди Джейсън.

— Не мога да направя такова нещо. Заради Хипократовата клетва и други подобни. Ако не те познавах толкова добре, щях да кажа, че говориш като ревнив съпруг. Джейсън? Там ли си?

— Извинявай. Макс се заклещи под масичката за кафе. Боже господи! Сега пък яде хартия. Стой така.

Когато Джейсън се върна, Дейвид каза ядосано:

— Виж, големи братко, не съм искал от теб да се задълбочаваш толкова; просто трябва да гледаш хлапето, за да мога да прекарам известно време само с нея. Това е всичко, което трябва да направиш. Щом успея да убедя Ейми, че сме създадени един за друг, ще я издържам и няма да й се налага да работи. Защо не й разправяш, хубави неща за мен?

— Ако си помисли, че ще се грижиш за нея до края на живота й, може и да не се омъжи за теб. В нея има повече гордост, отколкото каквото и да било друго. И можеш ли да ми кажеш защо едно бебе не бива да яде сол, захар или подправки под каквато и да е форма?

— Теорията е, че когато порасне, ще се пристрасти към сладкишите, ако са му давани като бебе, така че ако сега те не присъстват в менюто му, като голямо ще бъде по-здраво.

— Нищо чудно, че иска само да суче и не набляга на твърдата храна — промърмори Джейсън и пусна телефона, за да дръпне бебето от вратата. Макс я люлееше напред-назад и се опитваше да удари лицето си.

Когато се върна, продължи:

— Мислиш ли, че ще ми позволи да й подаря нещо за Коледа?

— Какво по-точно имаш предвид? Да й купиш някакъв бизнес и да й дадеш да го върти?

Тъй като имаше точно това предвид, Джейсън не отговори. А и Макс вече дъвчеше обувката му, така че той вдигна бебето на ръце. То обаче го сграбчи за долната устна и я дръпна така, че едва не му свали кожата.