Фела Скот - Бялата дева

Когато пристигнаха до вратата на спалнята й, Ян я сложи на земята, но тя все още беше в обятията му. Колин направи грешката да вдигне очи. Цялата й решителност се изпари пред златния му поглед.

Ян я придърпа към себе си и я целуна, а едновременно пламналата страст у двамата направи целувката още по-силна. Тлеещата топлинка на дъното на корема й пламна и се превърна в буен огън, а горещата кръв, която течеше по вените й пареше плътта и изгаряше съзнанието й. Вече не мислеше за недоверие и омраза. Единственото нещо, което имаше значение, беше целувката му.

Когато той се отдръпна, Колин не можа да скрие разочарованието си.

— За жена, която има толкова лошо мнение за мен — тихо каза Ян, който също вече не можеше да владее собствените си чувства, — изглеждаш доста приятелски настроена. Кажи ми, Колин, какво да правя? Трудно е да устоиш на такова изкушение.

— Да — съгласи се тя с него и се отдръпна от прегръдката му.

— Лека нощ, Колин.

— Лека нощ, Ян.

Колин влезе вътре и остави Ян да стои сам в празния коридор.

Ейнсли погледа Колин за известно време, преди да влезе в зимната градина, където седна. Колин вдигна поглед и Ейнсли си помисли, че изглежда разтревожена, а очите й са тъжни. Около тях имаше тъмни кръгове, които говореха за безсънната нощ, която Колин беше прекарала.

— Добро утро, Колин.

— Добро утро — отговори тя, а гласът й беше толкова унил, колкото и погледът й.

Това разтревожи Ейнсли.

— Искаш ли да се поразходиш из селото тази сутрин, скъпа? Изглеждаш малко пребледняла. Може би малко чист въздух ще накара бузите ти отново да поруменеят.

— Би било хубаво. Ще си взема наметката.

— Ще те придружа — каза Ейнсли и хвана Колин под ръка. — Скоро ще дойде пролет. Зимите винаги изглеждат толкова дълги и мрачни, нали?

Колин кимна, доволна, че има компания, но не беше в много разговорливо настроение. Тя позволи на Ейнсли да води разговора, а свекърва й нямаше нищо против. Колин учтиво отговаряше, когато беше необходимо и позволяваше на съзнанието си да се разсее от проблемите.

Когато излязоха на двора, Колин почувства как нещо се отрива в нея, нещо познато, особено когато то нададе дрезгав грак. Тя се наведе да погали гъската си.

— Тя пък какво прави тук?

Ейнсли се усмихна, а после се засмя тихичко и нежно.

— Ян я доведе вкъщи от кръчмата. И едно куче също. Моли заплашила да сготви гъската, а поради някаква странна причина Ян не искал птицата да се докосва. Когато го попитах, той само ми изръмжа и каза, че харесвал проклетото животно.

Гърлото на Колин се сви и тя отново беше удивена. Постъпките на Ян бяха неразгадаеми — никога не беше познавала подобен човек. Отново изпита сърдечна болка. Тя се опита да не й обръща внимание. Какъв човек е Ян беше без значение.

Те започнаха да вървят, а гъската следваше Колин, а тихите звуци, които издаваше, бяха като сянка след нея. Ейнсли се спря и се опита да я накара да се върне, но тя не можеше да бъде разубедена.

— Не ми пречи, Ейнсли, нямам нищо против да ми прави компания.

Очите на Ейнсли дяволито светнаха и Колин си помисли, че тя може би е подозирала чия е била тази гъска от самото начало. Тя, обаче, нищо не каза.

Отне им известно време да прекосят селото, защото всички се спираха да разменят по някоя добра дума с Ейнсли. Тя представяше Колин като жена на Ян и това я караше да се чувства неудобно, но топлите им поздравления най-накрая успокоиха скритите й страхове. Собствените й хора я бяха отхвърлили, но тези на Ян я приеха в сърцата си. От това много я заболя, но истинската преданост на хората на Ян, която хората свободно показваха, й помогна да облекчи болката.

— Искаш ли малко вино?

Те бяха спрели пред „Гарванът“ и Колин изведнъж се почувства неловко. Тя не можа да скрие това от Ейнсли.

— Не, не съм много жадна — тихо каза тя с надеждата Ейнсли да разбере.

— Сигурна съм, че Моли ще се зарадва да те види отново. Дори Лесли като че ли много беше привързана към тебе, Колин.

— Аз ги излъгах коя съм.

— Това вече е минало, скъпа. Нищо няма да си помислят, сигурна съм.

Ейнсли хвана Колин под ръка и я заведе вътре. Веднага се появи Моли, цялата сияеща и с протегнати ръце.

— Виждам, че я открихте.

Преди Колин да може да каже нещо, Моли толкова силно я прегърна, че почти я задуши с размерите си.

— Господи, девойче — пърхаше Моли. — Какво те накара да избягаш без дори едно сбогом?

Колин почувства, че лицето й се затопля и разбра, че е пламнала от неудобство. Ейнсли й се притече на помощ.