Фела Скот - Бялата дева

1512

Свърши се. Колин Макгрегър го разбра. Край на сблъсъка на стомана в стомана. Край на пронизителните бойни викове. Беше съвсем тихо, въпреки че тя долавяше някаква тайнствена песен, тъжни ноти, в които времето среща смъртта.

Колин въздъхна дълбоко. После влезе в малката барака, където бяха завели баща й. Когато очите й привикнаха с тъмнината вътре, тя видя хората на баща си. Бяха се скупчили около сламеника, където лежеше той на предсмъртен одър от слама, пропита с кръв, направо върху мръсния под.

Помисли си: Колко тъжно, че баща й трябва да умре на такова мрачно място, че мъртвите и умиращите са в колиба, негодна дори за кочина! Искаше й се да заплаче. Не, тя имаше нужда да поплаче, да облекчи свитото си гърло и болката в сърцето си. Насочи поглед към тялото на брат си, покрито с шотландско наметало. Нито сълзи, нито молби бяха успели да убедят Джилз, че постъпва безразсъдно, като баща им.

Тя съжали, че не бе наблюдавала дуела. Нейното собствено упорство я беше задържало в замъка Грегър Касъл. Тя не искаше да види как още един от братята й умира безпричинно. Ако беше там, сигурно щеше да може да попречи на стария Макгрегър да нападне Черния вълк, след като Джилз бе убит. Тогава и баща й нямаше да е на смъртно легло. Колин се насили да се обърне, да престане да се измъчва и да се погрижи за Дъглас Макгрегър, докато все още беше жив.

— Татко.

Всички погледи се обърнаха към нея.

— Колин.

Дуайт Макдъгъл, чичо й, прекоси колибата и взе ръката й в своята. Тя забеляза колко малка изглежда ръката й, обгърната от неговата голяма длан.

— Ела, Дъглас няма да живее дълго. Не посмяхме да го пренесем в кулата.

Колин прокара език по сухите си устни и вдигна поглед, за да срещне погледа на чичо си, изпълнените му с тъга и мъка лешникови очи. Все пак, той изправи рамене, а смелостта му помогна на Колин да пристъпи напред.

— Татко. — Тя взе окървавената ръка на Макгрегър и я задържа до сърцето си. — Аз съм тук.

Очите на стария Макгрегър потрепнаха и се отвориха, а потъмнелият му зелен поглед срещна нейния. За секунда нещо проблесна в тях, като отдавнашни спомени. — Катрин, — промълви той, но толкова тихо, че Колин едва го чу.

— Татко, аз съм, Колин.

По бледото му лице пролича, че я е познал.

— Колин. — Той с мъка си пое дъх. — Я как приличаш на майка си. Тая червена коса… тия изумрудени очи.

Колин се опита да се усмихне, но не успя. Тя прехапа устни, за да не затреперят.

— Щом говориш така, значи ще се оправиш.

Той вдигна ръка и долепи пръсти до устните й, за да я накара да замълчи. — Тоя път няма оправия, дъще. Смъртта иде.

Той махна с ръка на хората си.

— Оставете ни. Искам за малко да остана насаме с дъщеря си. — След това Макгрегър извика природения си брат, който излизаше след другите. — Дуайт, ти и отец Макклауд ще останете. Вие ще сте свидетели на клетвата на дъщеря ми.

— Не — извика Колин стреснато. Тя се обърна към баща си отново и прошепна: — Аз не искам да имам нищо общо с това.

Цели пет години се беше стремила да остане настрана от тая лудост, омраза, вражда. Старият Макгрегър нямаше повече синове — вече не можеше да има дуели. Това трябваше да е краят.

Лицето на стария Макгрегър се превърна в каменна маска, а гневът мигновено пламна в очите му.

— Ти си ми дъщеря. Ще нравиш това, което честта повелява.

Повечето хора не биха се осмелили да му се противопоставят, но Колин се подчиняваше само на скритата си ярост, която надви стеснителността й.

— Чест?

— Да. — По тона на стария Макгрегър личеше яростта му. Той се опита да се изправи, но остана прикован към леглото от слабост. — Да, чест! Ти си също като майка си.

— Да. — Колин беше непоклатима. — И няма да ти позволя да ме трогнеш с лудостта си, татко. Няма да ти позволя.

— Лудост, казваш. Какво ли му разбират жените от отмъщение?

— Отмъщение! — Отвращението, което изпитваше, пролича в гласа й, цели години на насилие и мъка се въплътиха в тази една-единствена дума. — Само омразата те тласка.

— Да, девойче. Наистина ме изпълва омраза. Омраза към един-единствен човек, който уби и осакати синовете ми, а сега и аз умирам от неговия меч. Той се е погрижил кланът Макгрегър да не просъществува. Думите ти са богохулство. Честта на клана не е спасена, а последният ми родственик трябва да отмъсти за това.

Кръвта се дръпна от лицето й. Това нямаше да бъде краят. Баща й смяташе тя да продължи на негово място.