Фела Скот - Бялата дева

— Не можеш да искаш това от мен.

Колин никога не бе изпитвала такова отчаяние. Помисли си, че вече не може да диша, въздухът застина в гърдите й. Старият Макгрегър я наблюдаваше и тя знаеше, че той мисли. Едва когато поредната внезапна болка го прониза, той се обърна.

Най-после, когато вече можеше да говори, той попита:

— Как можеш да се отречеш от мен, дъще? Да опозориш клана, означава прокуда, чедо. Ще се изложиш ли на това? Ще ме оставиш ли да умра със срам в сърцето?

Тези въпроси не прозвучаха така яростно като предишните думи, които й беше изревал. Въпреки това, тя не отстъпи. Но и старият Макгрегър не отстъпваше.

— Дуайт — извика старият Макгрегър, — доведи хората ми.

Щом всички се събраха вътре, старият Макгрегър заговори на всеослушание, но погледът му си остана върху Колин.

— Ти си последното ми дете. Всичките преди тебе са мъртви, с изключение на Емет, който е като жив мъртвец в осакатеното си тяло.

Тежките му думи я накараха да замълчи, а мъката й се върна и сломи силата и храбростта й. Старият Макгрегър продължи:

— Ти ще заемеш мястото ми, ще оглавиш клана. Сега ти си старият Макгрегър, Колин.

Ужасът зае мястото на тъгата. Никоя жена досега не бе наричана главатарка на клана Макгрегър.

— Татко, не мога. Това не се прави.

— Не ме интересува какво се прави и какво — не. Ти ще се подчиниш на решението ми. Длъжна си, Колин. Не ща и да чувам пак да отричаш коя си.

Чувство на срам я разтърси.

— Разбирам и няма да ти изменя. — Колин се молеше това да бъде всичко, което иска.

По лицето му се изписа задоволство преди още една гримаса да изкриви чертите му.

— Трябва да поискам обещание, обещание, което ще спазиш, или ще умреш.

Страх прониза дълбоко съзнанието й, но Колин не му обърна внимание.

— Черния вълк. Той трябва да умре… — Болка отне думите му. Той изстена. После сграбчи ръката й. — Той е дяволът и трябва да умре. Обещай ми — помоли я той с треперещ глас.

Чувствата бушуваха в душата й. Не можеше. Не искаше. Тя отвори уста, но думи не последваха.

Баща й блъсна окървавения си меч към нея, а в погледа му се четеше повече, отколкото в думите.

— Закълни се в меча ми!

Тя не можеше да помръдне. Очите на баща й се разшириха от напрежението, а разочарованието от колебанието й личеше дълбоко в тях.

Той се наведе напред и прошепна:

— Не можеш да ме посрамиш, дъще. Ще убиеш ли този човек заради своя клан? Достатъчно ли е силна любовта ти към своя народ?

Тя пак се опита, но думи не излязоха от сухата и уста. Тя почувства как погледите на хората му се приковават в нея и поставят под въпрос чувството й за чест. Как би могла да обещае такова нещо? Това противоречеше на всичко, в което вярваше Тя се ужасяваше от омразата, избиването, а сега това се очакваше от нея. В това се изразяваше дългът й като главатар на клана Макгрегър.

Обещанието остана неизречено в устата й. Но как можеше да му се противопостави? Да се противопостави на баща си, стария Макгрегър, би значело прокуда. Никой не би приютил човек, навлякъл позор на клана си. Ами Андрю? Тя трябваше да се грижи за сина си.

Измежду всички чувства, бушуващи като вихър в душата й, едно бе взело връх. Желанието да закриля и да осигури прехраната на сина си така яростно излезе на преден план, че тя взе решение преди мисълта й да се е избистрила.

Колин изпъна рамене и застана горда, като се опитваше да не личат ужасът и напрежението, които изпитваше. Тя постави ръката си върху дръжката на меча. Думите се отрониха от устата й без чувствата, които таеше в сърцето си.

— Кълна се във всичко свято, че ще направя така, че Черния вълк да умре. Обещавам ти това, татко.

— Във вените ти тече кръвта на майка ти, но и моята. Старият Макгрегър махна на брат си да се приближи, като каза така, че само той да чуе:

— Колин не може да измени…

Думите му заглъхнаха, задушени от отпадналостта и сълзите, които изведнъж се наляха в очите му.

— Точно Колин трябва да спаси честта на клана Макгрегър. Бди над нея, Дуайт, защото аз не мога.

Дуайт кимна, после се оттегли. Той не срещна погледа на Колин. Отново страх завладя сърцето й. Когато се обърна към баща си, вече беше твърде късно. Повече нямаше какво да се каже.

Една призрачна усмивка се изписа върху устните на стария Макгрегър, а носле замря, както и гърдите му, които досега се надигаха и свиваха мъчително. Странно спокойна, Колин му затвори очите и свали ръката му. Тя махна пръстена от смалилия му се пръст и го сложи на своя. Когато се обърна да излезе, хората на баща й коленичиха да изразят почитта си към новия си главатар. Колин се обърна към чичо си, но той наведе глава, преди тя да успее да разбере какво казват очите му. Колкото и кратка да бе срещата, от нея й стана неловко.