Пол Дохърти: Убийствата на Бялата роза

През 1485 година Ричард III, последният крал от династията Йорк, бил убит при Босуърт от Хенри Тюдор. Двадесет и четири години по-късно синът на Тюдор, Хенри VIII, се възкачил на трона. Наричан „златното момче“, той обещавал да бъде блестящ крал, но скоро мрачните облаци на заговори, предателства и убийства надвиснали над главата му. Кръвопролитията, предсказани от ясновидци и магьосници, били на път да се осъществят и светът вече бил готов за появата на Роджър Шалот.

Ричард III — последният крал от династията Йорк, наричан Узурпатора или Претендента, победен от Хенри Тюдор при Босуърт през август 1485 г. Бялата роза е символ на династията Йорк, а личният герб на Ричард бил Le Blanc Sanglier — Белият глиган.

Принцовете в Тауър — племенниците на Ричард III, за които се говорело, че са убити от чичо си през 1484 г.

Хенри Тюдор — Уелсецът, победителят от Босуърт, основател на династията Тюдор и баща на Хенри VIII и Маргарет Шотландска. Умира през 1509 г.

Хенри VIII — Лъжливия Хал или Великия убиец, имал шест съпруги и многобройни любовници. Той е Тъмният принц от предсказанията на Мерлин.

Катерина Арагонска — испанска принцеса, първата съпруга на Хенри VIII и майка на Мери Тюдор.

Ан Болейн — дъщеря на сър Томас Болейн, „истински зъл човек“. Втора съпруга на Хенри VIII и майка на Елизабет Тюдор.

Мери Болейн — сестра на Ан, наричана във френския двор „Английската кобила“, защото имала много любовници.

Беси Блаунт — една от най-известните любовници на Хенри VIII.

Маргарет Тюдор — сестра на Хенри VIII, омъжена за Джеймс IV, крал на Шотландия, а по-късно за Гевин Дъглас, граф Ангъс; „Напаст във фуста“.

Мери Тюдор — дъщеря на Катерина Арагонска и Хенри VIII, наречена „Кървавата Мери“ заради преследванията на протестантите по време на нейното царуване.

Елизабет I — Кралица на Англия, дъщеря на Хенри VIII и Ан Болейн, наричана „Кралицата-девственица“, макар Шалот да твърди, че имал син от нея.

Франсоа I, крал на Франция — надарен, блестящ и похотлив.

Джеймс IV, крал на Шотландия — първият съпруг на Маргарет Тюдор.

Томас Уолси — син на месар от Ипсуич, учил в Оксфорд и направил блестяща кариера. Кардинал, архиепископ и пръв министър на Хенри VIII.

Мери Стюарт, кралица на Шотландия — внучка на Маргарет Тюдор и майка на Джеймс I, крал на Англия и Шотландия.

Дарнли — съпруг на Мери Стюарт.

Томас Мор — хуманист, учен. Министър на Хенри VIII, екзекутиран, защото се противопоставил на развода на Хенри с Катерина Арагонска.

Едуард VI — син на Хенри VIII и Джейн Сиймор, болнав, умира млад.

Граф Съри — от рода Хауърд. Сражава се на страната на Ричард III, помилван. Впоследствие се оказва най-способният военачалник на Хенри VIII.

Убийството тропа на вратата ми всяка нощ. Когато небето потъмнее и пълната кървава луна се скрие зад облаците, Убийството нахлува в това огромно имение, за да прогони съня ми и насели сънищата ми с призраци, излезли от ада, и сцени на кървава и ужасна смърт. Чувам как привиденията се промъкват в мрака навън, докато гласът на вятъра се извисява в стон между клоните на дърветата. Долавям чаткането на призрачни копита върху посипаната с чакъл пътека, която води до входната врата. Лежа буден и чакам; при първия проблясък на лунна светлина се взирам през прозореца към мъжете и жените от моето минало, чиито души отдавна са потънали в мрака на вечността.

Те се събират под прозореца ми като призрачен хор — сиви сенки, по които още личат ужасни рани; виждам празните очи на тези, с които съм работил, играл, флиртувал, вечерял… както и на онези, които съм убил. (Смея да кажа, винаги в честна битка.) Луната се плъзга между облаците и облива синкавобледите им лица със сребриста светлина. Те се взират нагоре към нея с почернели устни и празни очни кухини; вият пронизително, канят ме да отида при тях. Аз винаги се усмихвам и им махам с ръка, а това ги кара да завият още по-силно. Те преминават през стените, изкачват се по голямото стълбище с дъбова ламперия, поемат по облицованата с дърво галерия, влизат в стаята и се струпват около леглото ми като армия безмълвни свидетели. Адът ги праща да ме отведат там. А аз мога само да ги гледам безмълвно — във всяко лице виждам част от миналото си.