Пол Дохърти - Сенки в Оксфорд

Около средата на XIV век Оксфордският университет е изглеждал в основни линии като днес. Колежите, както и факултетите по различни дисциплини, съществували. Имало централизирана университетска администрация и, както и днес, проктори отговаряли за дисциплината на студентите.

Още нещо: в средновековната демонология понятието „стригои“ се използва или за така наречените „неживи“, или за могъщи, зли духове, които обладават някоя жива душа.

П. К. Дохърти

Топлите априлски порои не бяха успели да отмият мръсотията от уличната настилка и калта от канавките на Съдърк. Въпреки това силният дъжд беше радост за собствениците на овошки, цветни и билкови градини и ливади. Пороят беше допринесъл и за спокойствието на пътниците, защото принуди нощните бандити да се отдадат на самохвалство в схлупените кръчми, които се издигаха в началото на всяка уличка в Съдърк. Черните плъхове с дълги опашки знаеха, че дъждът е размекнал купчините смет, струпани в канавките, и усърдно ровеха за храна с блеснали червени очи. Котка, която ловуваше, скрита в сенките на алеята, изведнъж спря с вдигната лапа пред калдъръмения двор на хана „При мантията“, който се намираше срещу къщата на абата на Хайд. Котката огледа пустия двор пред конюшнята и забеляза, че всички врати бяха заключени и залостени, което не й даваше възможност да чуе как мишките тихо шумолят из сламата или лакомо пълнят малките си стомахчета от сандъците с трици, овес и други храни. Затова тя погледна с кехлибарените си очи към светлината и се вслуша в шумния говор и смях, които се лееха през стъклата на големия прозорец на фасадата на кръчмата. Над котката емблемата на „При мантията“ скърцаше и стенеше под лекия априлски бриз. Някъде изцвили кон, сънлив коняр отвори малката врата на хамбара, за да се увери, че всичко е наред, и котката се промъкна натам.

В просторната зала на „При мантията“, Ханджията Хари седеше начело на голямата, дълга маса и изучаваше своите клиенти и спътници-поклонници. Ръцете го сърбяха при мисълта за печалбата, която щеше да прибере довечера и при завръщането им от Кентърбъри. Хари надигна голямата си халба ейл и пяната забълбука край устата и носа му, докато големите му, изпъкнали очи отново заразглеждаха компанията. Рано сутринта на другия ден, преди дори петлите да пропеят, те щяха да започнат дългото си пътешествие по пътя към Рочестър, за да се помолят пред светите мощи на Томас Бекет в Кентърбъри. „Да му се не види — помисли си Хари, — каква разнородна група сме.“ От лявата му страна седеше Рицарят. Стоманеносива коса се спускаше до раменете около лицето със сурови черти. Тъмните му очи с тежки клепачи се притвориха, докато разкопчаваше колана си, след като беше хапнал от поднесеното ястие — яребица, пъдпъдък и дъждосвирец, печени на шиш, докато месото стане бяло и сочно. Рицарят говореше малко, ядеше и пиеше умерено. Същото се отнасяше и за сина му, който седеше до него — рус, къдрокос Оръженосец с лице и маниери, изящни като на момиче. Той говореше дори по-малко от баща си, но слушаше внимателно всяка дума на Рицаря и от време на време се протягаше да поднесе и нареже месото на баща си. „Не само прилежен оръженосец и син — помисли си Ханджията Хари, — но и човек, който отлично познава добрите обноски при хранене.“

Другият придружител на Рицаря, ниско остриганият, загорял от слънцето Йомен 1 1 Свободен селянин земеделец, задължен да съпровожда своя феодал по време на Война. със зеления жакет, слушаше търпеливо търговеца от лявата си страна — едър самохвалко с гордо лице и клиновидна брадичка под голяма боброва шапка, която отказваше да свали, дори когато се хранеше.

От другата страна на масата, отдясно на Хари, Правникът с проницателния поглед описваше на заможния Франклин 2 2 Заможен земевладелец, притежаващ наследствени имения — (Б. пр.) някакво ястие, което ял в гостилницата при Кралския съд.

Белобрадият Франклин, любител на хубавата храна, слушаше внимателно и облизваше устни при описанието на печените меса, тлъстия фазан и пикантните сосове за риба. Хари се усмихна скрито. Радваше се, че не седи до рошавия Готвач, който се хвалеше, че може да приготви най-вкусния желиран крем на света. Когато Готвачът прехвърляше крак, за да седне на пейката, Хари беше забелязал отворената рана на голия му глезен.